„А жилото на смъртта е грехът“. С тези думи апостолът посочва вътрешната причина за поражението на смъртта. Той сякаш прониква в тайните ѝ скривалища, където смъртта приготвя своята отрова, и показва как Победителят е успял да сложи край на тази разрушителна сила. Грехът и законът са двете вътрешни причини, чрез които смъртта е могла да утвърди своето господство над човека. Първата причина е грехът. Това ясно свидетелства Писанието (Бит. 2:17; Рим. 5:12; 1 Кор. 15:21–22). Макар човекът да е бил...
„А жилото на смъртта е грехът“. С тези думи апостолът посочва вътрешната причина за поражението на смъртта. Той сякаш прониква в тайните ѝ скривалища, където смъртта приготвя своята отрова, и показва как Победителят е успял да сложи край на тази разрушителна сила.
Грехът и законът са двете вътрешни причини, чрез които смъртта е могла да утвърди своето господство над човека.
Първата причина е грехът. Това ясно свидетелства Писанието (Бит. 2:17; Рим. 5:12; 1 Кор. 15:21–22). Макар човекът да е бил сътворен със смъртно тяло, той би избегнал смъртта, ако не беше съгрешил (срв. Рим. 13:10).
Но откъде грехът е получил тази страшна власт над човека? От закона. В Посланието до римляните апостолът казва, че грехът не се вменява на човека като престъпление, заслужаващо смърт, ако няма закон (Рим. 5:13). Именно законът е направил грешниците, които го нарушават, виновни за смърт. Той, образно казано, е забил дълбоко жилото на смъртта в човека, осъдил го е на смърт и е станал движещата сила, която прави това жило действено.
Проф. А. П. Лопухин
„А жилото на смъртта е грехът“. С тези думи апостолът посочва вътрешната причина за поражението на смъртта. Той сякаш прониква в тайните ѝ скривалища, където смъртта приготвя своята отрова, и показва как Победителят е успял да сложи край на тази разрушителна сила.
Грехът и законът са двете вътрешни причини, чрез които смъртта е могла да утвърди своето господство над човека.
Първата причина е грехът. Това ясно свидетелства Писанието (Бит. 2:17; Рим. 5:12; 1 Кор. 15:21–22). Макар човекът да е бил сътворен със смъртно тяло, той би избегнал смъртта, ако не беше съгрешил (срв. Рим. 13:10).
Но откъде грехът е получил тази страшна власт над човека? От закона. В Посланието до римляните апостолът казва, че грехът не се вменява на човека като престъпление, заслужаващо смърт, ако няма закон (Рим. 5:13). Именно законът е направил грешниците, които го нарушават, виновни за смърт. Той, образно казано, е забил дълбоко жилото на смъртта в човека, осъдил го е на смърт и е станал движещата сила, която прави това жило действено.