Противоположностите, посочени в стихове 42–43, имат своята основа в разликата между „душевното“ и „духовното“ тяло. Първото е предназначено да служи като орган на душата (ψυχή), тоест на жизнената сила на човешкия организъм. Второто, обаче, трябва да бъде оръдие на по-висшето начало в човека – духа (πνεῦμα). Духът ще въздейства върху жизнения зародиш на разложилото се човешко тяло, но не за да възникне от него същото тяло, каквото е съществувало по-рано, както се случва при разлагащото се семе на растението, а...
Противоположностите, посочени в стихове 42–43, имат своята основа в разликата между „душевното“ и „духовното“ тяло. Първото е предназначено да служи като орган на душата (ψυχή), тоест на жизнената сила на човешкия организъм. Второто, обаче, трябва да бъде оръдие на по-висшето начало в човека – духа (πνεῦμα).
Духът ще въздейства върху жизнения зародиш на разложилото се човешко тяло, но не за да възникне от него същото тяло, каквото е съществувало по-рано, както се случва при разлагащото се семе на растението, а за да насочи развитието на този зародиш в друга посока, към по-висша форма на съществуване. Така възникналото отново тяло ще бъде напълно послушен инструмент на духа.
„Има тяло душевно, има и тяло духовно“. Това място говори в полза на предположението, че апостолът е допускал съществена разлика между душата и духа и не ги е смятал просто за различни функции на една и съща субстанция. В противен случай би било трудно да се обясни защо той толкова настойчиво подчертава разликата между двата вида тела.
Проф. А. П. Лопухин
Противоположностите, посочени в стихове 42–43, имат своята основа в разликата между „душевното“ и „духовното“ тяло. Първото е предназначено да служи като орган на душата (ψυχή), тоест на жизнената сила на човешкия организъм. Второто, обаче, трябва да бъде оръдие на по-висшето начало в човека – духа (πνεῦμα).
Духът ще въздейства върху жизнения зародиш на разложилото се човешко тяло, но не за да възникне от него същото тяло, каквото е съществувало по-рано, както се случва при разлагащото се семе на растението, а за да насочи развитието на този зародиш в друга посока, към по-висша форма на съществуване. Така възникналото отново тяло ще бъде напълно послушен инструмент на духа.
„Има тяло душевно, има и тяло духовно“. Това място говори в полза на предположението, че апостолът е допускал съществена разлика между душата и духа и не ги е смятал просто за различни функции на една и съща субстанция. В противен случай би било трудно да се обясни защо той толкова настойчиво подчертава разликата между двата вида тела.