Тук апостолът дава отговор на първия въпрос, като насочва вниманието на читателите към онова, което постоянно се случва в природата. Зърното, посято в земята, губи своята външна обвивка, която се разлага под действието на влагата в почвата. Именно чрез това разлагане се освобождава жизненият зародиш на растението, който е невидим за човешкото око. Така чрез смъртта се ражда живот. Същото трябва да се случи и с човешкото тяло. От това читателите могат да направят два важни извода. Първо, новото тяло...
Тук апостолът дава отговор на първия въпрос, като насочва вниманието на читателите към онова, което постоянно се случва в природата. Зърното, посято в земята, губи своята външна обвивка, която се разлага под действието на влагата в почвата. Именно чрез това разлагане се освобождава жизненият зародиш на растението, който е невидим за човешкото око. Така чрез смъртта се ражда живот.
Същото трябва да се случи и с човешкото тяло.
От това читателите могат да направят два важни извода.
Първо, новото тяло няма да бъде просто съвкупност от частиците на старото, разрушено тяло, така както величественият дъб или красивата ябълка не са сбор от частиците на разложилия се жълъд или ябълково семе.
Второ, между тялото на възкръсналия човек и неговото предишно, тленно тяло ще съществува органична, същностна връзка. Ако тялото на възкръсналия не беше по никакъв начин свързано с настоящото тяло, тогава смъртта не би могла да се счита за победена, тя би запазила своята „плячка“.
Проф. А. П. Лопухин
Тук апостолът дава отговор на първия въпрос, като насочва вниманието на читателите към онова, което постоянно се случва в природата. Зърното, посято в земята, губи своята външна обвивка, която се разлага под действието на влагата в почвата. Именно чрез това разлагане се освобождава жизненият зародиш на растението, който е невидим за човешкото око. Така чрез смъртта се ражда живот.
Същото трябва да се случи и с човешкото тяло.
От това читателите могат да направят два важни извода.
Първо, новото тяло няма да бъде просто съвкупност от частиците на старото, разрушено тяло, така както величественият дъб или красивата ябълка не са сбор от частиците на разложилия се жълъд или ябълково семе.
Второ, между тялото на възкръсналия човек и неговото предишно, тленно тяло ще съществува органична, същностна връзка. Ако тялото на възкръсналия не беше по никакъв начин свързано с настоящото тяло, тогава смъртта не би могла да се счита за победена, тя би запазила своята „плячка“.