Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод.
Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод.
Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 15 – стих 36
Безумецо, това, що ти сееш, няма да оживее, ако не умре.
Проф. А. П. Лопухин
„Истина, истина“. Тъй като учениците, под влияние на тържественото посрещане на Христос от народа, са могли да изтълкуват думите на Христос за прославата Му в смисъл на обещание за нови чудеса, Господ отхвърля особено категорично такова разбиране на думите Му (два пъти повтореното “истина”).
„ако житното зърно, паднало в земята“. Не, сега Го очаква не външна прослава, а напротив – унижение, смърт. Но тази смърт е необходимо условие за възникването на нов, по-богат и по-разнообразен живот. Той трябва да отдаде душата Си или живота Си, за да може донесеното от Него спасение да излезе от ограничените рамки на юдейството и да бъде споделено с целия свят. Такъв е смисълът на притчата за зърното, което, когато умре, т.е. разлага се в земята, дава нов кълн, на който се появяват много зърна (плодове).
По този начин е изразена идеята, че в личността на Господ Иисус Христос се съдържа животът на цялата Църква, че всеки вярващ изобразява Христос в себе си, живее с Него и в Него.
Тук може да отбележим, че ако езичниците (елини) слушали тези думи на Христос, те можели донякъде да разберат смисъла им, защото в техните мистерии зърното играело голяма роля като символ на живота.