Инак, какво ще сторят ония, които се кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите, ако изобщо мъртви не възкръсват? Защо ли се и кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите?
Инак, какво ще сторят ония, които се кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите, ако изобщо мъртви не възкръсват? Защо ли се и кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите?
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
Ако не се приема истината за възкресението, тогава за починалите кръщението се оказва напълно безсмислено.
„Какво ще сторят?“ Според по-добре удостовереното четене тук трябва да се преведе в бъдеще време: „какво ще получат?“, тоест каква полза ще имат? Отговорът не е изрично даден, но е очевиден: никаква полза няма да получат.
“ония, които се кръщават, [вярвайки във възкресението] на мъртвите”. Всъщност в оригиналния текст стои “οἱ βαπτιζόμενοι ὑπὲρ τῶν νεκρῶν”, букв. “които се кръщават заради/поради мъртвите”. Този израз е тълкуван по най-различни начини. Някои виждат тук препратка към обичай, за който се предполага, че е съществувал още в апостолско време: когато, ако някой вярващ умре, без да е успял да се кръсти, негов роднина или приятел приема кръщение вместо него. Това тълкуване обаче е неоснователно, защото за подобна практика знаем само от еретически общини, а няма никакви свидетелства тя да е съществувала в апостолската Църква.
Други тълкуватели (напр. св. Йоан Златоуст) разбират този стих като напомняне, че самият акт на кръщението е изповед на вярата във възкресението. С други думи апостолът казва: ако няма възкресение, защо изобщо се кръщаваш „заради мъртвите“, тоест заради тялото? Защото при кръщението ти изповядваш вяра, че мъртвото тяло ще възкръсне и няма да остане завинаги в смъртта. Това тълкуване, прието и от някои съвременни изследователи (напр. Бахман), изглежда най-убедително, тъй като апостолската Църква несъмнено е виждала тясна връзка между тайнството на кръщението и телесното възкресение на кръстените (срв. Рим. 6:3 и сл.; Гал. 3:27).
Не е изключено и друго обяснение: че тук не става дума за водно кръщение, а за „кръщение с кръв“, тоест за християнското мъченичество. В Евангелието два пъти срещаме думата „кръщение“ именно в този смисъл (Лука 12:50; Марк 10:38). Под влияние на тези Христови думи в апостолската Църква е могло да се утвърди такова обозначение на мъченическата смърт, каквото срещаме тук у апостола.
В такъв случай въпросът на апостола може да се разбере и така: ако няма възкресение, каква полза имат онези християни, които от любов към Христос и с вяра в бъдещия живот приемат „кръщение за мъртвите“, тоест доброволно отиват на смърт и по този начин се нареждат сред онези, които завинаги са умрели?
С това тълкуване е тясно свързан и въпросът в стих 30: „защо и ние се излагаме на опасности всеки час?“, а думите „ако мъртвите не възкръсват“ въвеждат втори въпрос, който по същество представлява по-подробно повторение на първия.