Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 15 – стих 29
Инак, какво ще сторят ония, които се кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите, ако изобщо мъртви не възкръсват? Защо ли се и кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите?
Ако не се приема истината за възкресението, тогава за починалите кръщението се оказва напълно безсмислено. „Какво ще сторят?“ Според по-добре удостовереното четене тук трябва да се преведе в бъдеще време: „какво ще получат?“, тоест каква полза ще имат? Отговорът не е изрично даден, но е очевиден: никаква полза няма да получат. “ония, които се кръщават, [вярвайки във възкресението] на мъртвите”. Всъщност в оригиналния текст стои “οἱ βαπτιζόμενοι ὑπὲρ τῶν νεκρῶν”, букв. “които се кръщават заради/поради мъртвите”. Този израз е тълкуван...
Ако не се приема истината за възкресението, тогава за починалите кръщението се оказва напълно безсмислено.
„Какво ще сторят?“ Според по-добре удостовереното четене тук трябва да се преведе в бъдеще време: „какво ще получат?“, тоест каква полза ще имат? Отговорът не е изрично даден, но е очевиден: никаква полза няма да получат.
“ония, които се кръщават, [вярвайки във възкресението] на мъртвите”. Всъщност в оригиналния текст стои “οἱ βαπτιζόμενοι ὑπὲρ τῶν νεκρῶν”, букв. “които се кръщават заради/поради мъртвите”. Този израз е тълкуван по най-различни начини. Някои виждат тук препратка към обичай, за който се предполага, че е съществувал още в апостолско време: когато, ако някой вярващ умре, без да е успял да се кръсти, негов роднина или приятел приема кръщение вместо него. Това тълкуване обаче е неоснователно, защото за подобна практика знаем само от еретически общини, а няма никакви свидетелства тя да е съществувала в апостолската Църква.
Други тълкуватели (напр. св. Йоан Златоуст) разбират този стих като напомняне, че самият акт на кръщението е изповед на вярата във възкресението. С други думи апостолът казва: ако няма възкресение, защо изобщо се кръщаваш „заради мъртвите“, тоест заради тялото? Защото при кръщението ти изповядваш вяра, че мъртвото тяло ще възкръсне и няма да остане завинаги в смъртта. Това тълкуване, прието и от някои съвременни изследователи (напр. Бахман), изглежда най-убедително, тъй като апостолската Църква несъмнено е виждала тясна връзка между тайнството на кръщението и телесното възкресение на кръстените (срв. Рим. 6:3 и сл.; Гал. 3:27).
Не е изключено и друго обяснение: че тук не става дума за водно кръщение, а за „кръщение с кръв“, тоест за християнското мъченичество. В Евангелието два пъти срещаме думата „кръщение“ именно в този смисъл (Лука 12:50; Марк 10:38). Под влияние на тези Христови думи в апостолската Църква е могло да се утвърди такова обозначение на мъченическата смърт, каквото срещаме тук у апостола.
В такъв случай въпросът на апостола може да се разбере и така: ако няма възкресение, каква полза имат онези християни, които от любов към Христос и с вяра в бъдещия живот приемат „кръщение за мъртвите“, тоест доброволно отиват на смърт и по този начин се нареждат сред онези, които завинаги са умрели?
С това тълкуване е тясно свързан и въпросът в стих 30: „защо и ние се излагаме на опасности всеки час?“, а думите „ако мъртвите не възкръсват“ въвеждат втори въпрос, който по същество представлява по-подробно повторение на първия.
Проф. А. П. Лопухин
Ако не се приема истината за възкресението, тогава за починалите кръщението се оказва напълно безсмислено.
„Какво ще сторят?“ Според по-добре удостовереното четене тук трябва да се преведе в бъдеще време: „какво ще получат?“, тоест каква полза ще имат? Отговорът не е изрично даден, но е очевиден: никаква полза няма да получат.
“ония, които се кръщават, [вярвайки във възкресението] на мъртвите”. Всъщност в оригиналния текст стои “οἱ βαπτιζόμενοι ὑπὲρ τῶν νεκρῶν”, букв. “които се кръщават заради/поради мъртвите”. Този израз е тълкуван по най-различни начини. Някои виждат тук препратка към обичай, за който се предполага, че е съществувал още в апостолско време: когато, ако някой вярващ умре, без да е успял да се кръсти, негов роднина или приятел приема кръщение вместо него. Това тълкуване обаче е неоснователно, защото за подобна практика знаем само от еретически общини, а няма никакви свидетелства тя да е съществувала в апостолската Църква.
Други тълкуватели (напр. св. Йоан Златоуст) разбират този стих като напомняне, че самият акт на кръщението е изповед на вярата във възкресението. С други думи апостолът казва: ако няма възкресение, защо изобщо се кръщаваш „заради мъртвите“, тоест заради тялото? Защото при кръщението ти изповядваш вяра, че мъртвото тяло ще възкръсне и няма да остане завинаги в смъртта. Това тълкуване, прието и от някои съвременни изследователи (напр. Бахман), изглежда най-убедително, тъй като апостолската Църква несъмнено е виждала тясна връзка между тайнството на кръщението и телесното възкресение на кръстените (срв. Рим. 6:3 и сл.; Гал. 3:27).
Не е изключено и друго обяснение: че тук не става дума за водно кръщение, а за „кръщение с кръв“, тоест за християнското мъченичество. В Евангелието два пъти срещаме думата „кръщение“ именно в този смисъл (Лука 12:50; Марк 10:38). Под влияние на тези Христови думи в апостолската Църква е могло да се утвърди такова обозначение на мъченическата смърт, каквото срещаме тук у апостола.
В такъв случай въпросът на апостола може да се разбере и така: ако няма възкресение, каква полза имат онези християни, които от любов към Христос и с вяра в бъдещия живот приемат „кръщение за мъртвите“, тоест доброволно отиват на смърт и по този начин се нареждат сред онези, които завинаги са умрели?
С това тълкуване е тясно свързан и въпросът в стих 30: „защо и ние се излагаме на опасности всеки час?“, а думите „ако мъртвите не възкръсват“ въвеждат втори въпрос, който по същество представлява по-подробно повторение на първия.