и че се яви на Кифа и след това на единайсетте;
От Матея свето Евангелие – глава 28 – стих 17
и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха.
От Марка свето Евангелие – глава 16 – стих 14
Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал.
От Лука свето Евангелие – глава 24 – стих 34
да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
Проф. А. П. Лопухин
„Яви се на Кифа, после на единайсетте/дванадесетте“. И за двете тези явявания, станали в първия ден на възкресението, споменава евангелист Лука (Лука 24:34, 36), а за второто и евангелист Йоан (Йоан 20:19 и сл.). Апостолът очевидно говори тук за телесно явяване на възкръсналия Христос. Наистина, каква цел е имал апостолът, като изброява апостолските свидетелства? Несъмнено той е искал с това да докаже истината за нашето бъдещо телесно възкресение, а тази истина може да бъде основана само върху телесното явяване на Възкръсналия Господ.
Трябва да се отбележи, че западните кодекси четат не „дванадесетте“, а „единадесетте“ (както е и в нашия славянски превод, но не и в руския). Кое четене е по-правилно? От гледна точка на точния смисъл, разбира се, последното, защото когато Христос възкръсва, Юда вече не е бил сред апостолите и те са били само единадесет. Но и първото четене има право на признание, защото „дванадесетте“ са оставали „дванадесет“ дори и тогава, когато в този кръг на първите Христови ученици е липсвал един или двама (напр. Юда и Тома — при явяването на Възкръсналия Христос). Изразът „Дванадесетте апостоли“ е бил технически термин, обозначаващ достойнството на онези първи ученици, призвани лично от Христос, подобно на това как в историята е известен терминът „Съветът на десетте“ и др. Освен това четенето „на дванадесетте (апостоли)“ се потвърждава и от най-древните ръкописи.