и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха.
и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха.
Споменаването на “някои” ни кара да мислим, че събралите се са били много повече от единадесет. Съобщението на евангелиста, че тези “други се усъмниха”, води до същото заключение. След явяванията в Йерусалим и Галилея едва ли може да се очаква, че единадесетте ще се съмняват в истинността на Възкресението и присъствието на Христос сред тях. Тъй като обаче разказът е толкова кратък, че е много трудно от него да се изведат някакви категорични заключения по въпроса, блаж. Теофилакт заключава, че тук освен единадесетте ученици са били и седемдесетте.
Οἱ δὲ, според блаж. Теофилакт, тук е използвано вместо τινὲς δὲ, “някои”. Когато учениците видели Христос, те Му се поклонили като на Бог (προσεκύνησαν), но някои се усъмнили (ἐδίστασαν, вж. коментарите към Мат. 14:31). Може би сега те за първи път виждат Възкръсналия Христос и не могат да повярват на очите си. Той очевидно е бил на известно разстояние от събралите се, може би на най-високото място в планината. Но ако някои от тях са се “усъмнили”, това съвсем не ни пречи да мислим, че те също са Му се поклонили. Четенето οὐδὲ вместо οἱ δὲ δὲ, предложено, за да се премахне споменаването на съмнението (ако се приеме οὐδὲ, то трябва да се преведе “и те не се усъмниха”), не може да бъде прието.
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
Матей не съобщава за многобройните последващи явявания на Христос и за Неговото възнесение. Вместо това неговото Евангелие завършва с възхвала на Раба на Яхве, сега прославен Месия. Речта на евангелиста тук е възвишена и величествена въпреки цялата й простота. За настоящия стих няма паралел при другите евангелисти; може би той трябва да се търси в 1 Кор. 15:6. Незначителни подробности, като например точната планина и време, когато се е случило събитието, може би поради смайващото величие на самото събитие, тук са пропуснати от евангелиста. Няма и следа от “петстотинте” братя, но се говори само за единадесетте ученици.