В закона е писано: “на чужди езици и с чужди уста ще говоря на тоя народ, но и тъй няма да ме послушат, казва Господ”.
В закона е писано: “на чужди езици и с чужди уста ще говоря на тоя народ, но и тъй няма да ме послушат, казва Господ”.
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
Досега апостолът говореше за отношението на дара на езиците към поучението на християните, които се събирали за богослужение. Сега той разглежда какво впечатление този дар би направил върху онези, които още не са приели християнството, но понякога посещавали християнските богослужения в Коринт.
В началото апостолът се позовава на място от книгата на пророк Исаия (Ис. 28:11–12). На пръв поглед този текст няма пряко отношение към разглеждания дар на езиците: там пророкът предсказва нашествието на асирийците в Юдея като Божие наказание за юдеите, които не пожелали да се обърнат към Йехова, въпреки че Той ги призовавал чрез устата на Своите пророци. Все пак може да се открие причината, поради която апостолът привежда това пророчество. Очевидно той иска да каже, че както непонятната реч на асирийците, нахлули в Юдея, е била наказание за юдеите, така и сега неразбираемите за присъстващите речи на говорещите на езици по време на богослужението свидетелстват за разрив, съществуващ между тях и Бога. Затова колко неразумно постъпват коринтяните, когато се стремят в богослужебните събрания да „говорят на езици“!
Изразът „в закона е писано“ показва, че апостолът нарича книгата на пророк Исаия „закон“, според обичая на новозаветните писатели (срв. Йоан 7:49; 10:34; 12:34).