От приведеното пророчество на пророк Исаия апостолът прави извода: „езиците са белег за неповярвалите“. Бог говори на невярващите по такъв начин, за да покаже, че се гневи заради тяхното неверие в ясно изложеното Му откровение. По същия начин и Господ Иисус Христос, след като юдеите не се вслушаха в Неговата проста и разбираема проповед за Царството Небесно (каквато е, например, Нагорната проповед), започна да им говори чрез притчи, които за тях бяха неразбираеми (Мат. 13:11 и сл.). „А пророчеството пък...
От приведеното пророчество на пророк Исаия апостолът прави извода: „езиците са белег за неповярвалите“. Бог говори на невярващите по такъв начин, за да покаже, че се гневи заради тяхното неверие в ясно изложеното Му откровение. По същия начин и Господ Иисус Христос, след като юдеите не се вслушаха в Неговата проста и разбираема проповед за Царството Небесно (каквато е, например, Нагорната проповед), започна да им говори чрез притчи, които за тях бяха неразбираеми (Мат. 13:11 и сл.).
„А пророчеството пък не е за неповярвалите“.
Съгласно построението на първата половина на стиха и тук след думите „пророчеството пък“ трябва да се добави: „е знамение“. Само че пророчеството е знамение от друг род, различно от дара на езиците. Ако първият служи като знамение на Божия гняв, то второто е знамение на Божието милосърдие към хората, които вече са започнали да вярват (τοῖ πιστεύουσιν), но които се нуждаят от духовно укрепване, за да се утвърдят във вярата си.
Проф. А. П. Лопухин
От приведеното пророчество на пророк Исаия апостолът прави извода: „езиците са белег за неповярвалите“. Бог говори на невярващите по такъв начин, за да покаже, че се гневи заради тяхното неверие в ясно изложеното Му откровение. По същия начин и Господ Иисус Христос, след като юдеите не се вслушаха в Неговата проста и разбираема проповед за Царството Небесно (каквато е, например, Нагорната проповед), започна да им говори чрез притчи, които за тях бяха неразбираеми (Мат. 13:11 и сл.).
„А пророчеството пък не е за неповярвалите“.
Съгласно построението на първата половина на стиха и тук след думите „пророчеството пък“ трябва да се добави: „е знамение“. Само че пророчеството е знамение от друг род, различно от дара на езиците. Ако първият служи като знамение на Божия гняв, то второто е знамение на Божието милосърдие към хората, които вече са започнали да вярват (τοῖ πιστεύουσιν), но които се нуждаят от духовно укрепване, за да се утвърдят във вярата си.