Чашата е предложена „подир вечеря“, т.е. след яденето на пасхалната трапеза. „Тая чаша е новият завет в Моята кръв“ съдържа явна препратка към Синайския завет (Изх. 24:8). Както тогава, така и сега заветът се утвърждава чрез проливане на кръв, но този път чрез кръвта на Самия Христос, която дава реално опрощение на греховете. Изразът „колчем пиете“ не се отнася до обикновено пиене, а до участието в благословената евхаристийна чаша. Той показва, че Евхаристията може да се извършва многократно, а не...
Чашата е предложена „подир вечеря“, т.е. след яденето на пасхалната трапеза.
„Тая чаша е новият завет в Моята кръв“ съдържа явна препратка към Синайския завет (Изх. 24:8). Както тогава, така и сега заветът се утвърждава чрез проливане на кръв, но този път чрез кръвта на Самия Христос, която дава реално опрощение на греховете.
Изразът „колчем пиете“ не се отнася до обикновено пиене, а до участието в благословената евхаристийна чаша. Той показва, че Евхаристията може да се извършва многократно, а не само веднъж годишно.
Думите на Христос, произнесени при установяването на тайнството на Евхаристията, у апостол Павел са предадени в леко изменена форма в сравнение с евангелските текстове. Най-близък до текста на апостол Павел е разказът в Евангелието според Лука, което не е случайно: Лука е бил спътник на апостол Павел и затова е изложил историята за установяването на Евхаристията в съгласие с апостолското предание, засвидетелствано в Първото послание до коринтяните.
При евангелистите Матей и Марк липсват изразите „за вас преломявано“ и „това правете за Мой спомен“, а вместо формулировката „новият завет в Моята кръв“ стои изразът „Моята кръв на Новия завет“. Тези разлики обаче не засягат същността на казаното. Основното съдържание остава едно и също както у апостол Павел, така и у всички евангелисти.
Светата Евхаристия е истинско тайнство, в което хлябът и виното се претворяват в Тяло и Кръв на Христос Спасителя. Самото ѝ съществуване постоянно напомня на християните за великата жертва, принесена от Христос за греховете на света, и ги призовава към саможертва и любов в полза на техните братя.
Коринтяните, изглежда, не са осъзнавали достатъчно ясно това дълбоко и спасително значение на Евхаристията. Те са започнали да гледат на нея като на обикновено общо вечерно събиране. Затова се е наложило апостолът настойчиво да им напомни, че чрез приемането на светите Дарове те влизат в истинско и реално общение с Христос, така както по-рано, чрез участие в езическите жертвени трапези, са влизали в общение с бесовете.
Проф. А. П. Лопухин
Чашата е предложена „подир вечеря“, т.е. след яденето на пасхалната трапеза.
„Тая чаша е новият завет в Моята кръв“ съдържа явна препратка към Синайския завет (Изх. 24:8). Както тогава, така и сега заветът се утвърждава чрез проливане на кръв, но този път чрез кръвта на Самия Христос, която дава реално опрощение на греховете.
Изразът „колчем пиете“ не се отнася до обикновено пиене, а до участието в благословената евхаристийна чаша. Той показва, че Евхаристията може да се извършва многократно, а не само веднъж годишно.
Думите на Христос, произнесени при установяването на тайнството на Евхаристията, у апостол Павел са предадени в леко изменена форма в сравнение с евангелските текстове. Най-близък до текста на апостол Павел е разказът в Евангелието според Лука, което не е случайно: Лука е бил спътник на апостол Павел и затова е изложил историята за установяването на Евхаристията в съгласие с апостолското предание, засвидетелствано в Първото послание до коринтяните.
При евангелистите Матей и Марк липсват изразите „за вас преломявано“ и „това правете за Мой спомен“, а вместо формулировката „новият завет в Моята кръв“ стои изразът „Моята кръв на Новия завет“. Тези разлики обаче не засягат същността на казаното. Основното съдържание остава едно и също както у апостол Павел, така и у всички евангелисти.
Светата Евхаристия е истинско тайнство, в което хлябът и виното се претворяват в Тяло и Кръв на Христос Спасителя. Самото ѝ съществуване постоянно напомня на християните за великата жертва, принесена от Христос за греховете на света, и ги призовава към саможертва и любов в полза на техните братя.
Коринтяните, изглежда, не са осъзнавали достатъчно ясно това дълбоко и спасително значение на Евхаристията. Те са започнали да гледат на нея като на обикновено общо вечерно събиране. Затова се е наложило апостолът настойчиво да им напомни, че чрез приемането на светите Дарове те влизат в истинско и реално общение с Христос, така както по-рано, чрез участие в езическите жертвени трапези, са влизали в общение с бесовете.