Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 11 – стих 24

„И поблагодари“ – при юдеите благодарението при пасхалната трапеза било отправяно към Бога за сътворението на света и за избавлението от Египет. Христос обаче благодари на Своя Отец за изкуплението на човечеството и за установяването на Новия Завет.

Думите „Вземете, яжте“ липсват в някои от най-древните ръкописи.

„Това е Моето тяло“ – „това“ се отнася до хляба, който Христос държи в ръцете Си. Тълкуването на тези думи не може да бъде чисто символично, защото тогава Евхаристията би загубила тайнствения си характер и не би изисквала благоговение. Няма основание глаголът „е“ да се разбира в смисъл „означава“.

„За вас преломявано“ подчертава непрестанната действеност на Христовата жертва – тя не е само минало събитие, а живо и действащо тайнство.

„Това правете за Мой спомен“ показва желанието на Господа Евхаристията да се извършва постоянно във всички времена. Макар думите да са отправени към апостолите като основатели на Църквата, те се отнасят и до всички вярващи.

При Евхаристията християните не си спомнят за старозаветното пасхално агне, а за Христос и Неговата изкупителна жертва.