Бъдете мои подражатели, както съм и аз на Христа.
Бъдете мои подражатели, както съм и аз на Христа.
Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 4 – стих 16
Прочее, моля ви, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа.
Послание на св. ап. Павла до Филипини – глава 3 – стих 17
Подражавайте, братя, на мене и гледайте ония, които постъпват по образец, какъвто имате в нас.
Проф. А. П. Лопухин
Глава 11. За женското покривало (1–16). За безредиците при извършването на тайнството Евхаристия (17–34).
Повечето тълкуватели смятат, че още в първата половина на 11-а глава апостолът има предвид общественото богослужение, което се нарушавало от появата на жени с непокрита глава. Това мнение се основава на факта, че в стихове 4, 5 и 13 се говори за молитва и пророчество, които сякаш са свързани изключително с общото богослужение (срв. 1 Кор. 14:3–29).
Нищо обаче не пречи да допуснем, че дарът на пророчеството се е проявявал и в домашна среда – в тесния семеен кръг, където и жените са могли да водят молитва. Дори има обстоятелства, които затрудняват предположението, че тук апостолът говори именно за общественото богослужение.
Първо, когато обосновава своето наставление относно жените, апостол Павел се позовава на общия характер на богослужението като такова. След това, в стих 17, той започва да говори за конкретни проблеми при общественото богослужение като за нова тема (срв. стих 18: „първо“). Освен това, ако ставаше дума само за обществено богослужение, апостолът вероятно би споменал и девойките, а не само жените.
Следователно, по-вероятно е тук апостолът да има предвид домашния живот на християнката. Какво именно е привлякло вниманието му?
Очевидно коринтските християнки са се стремели към пълно изравняване със своите мъже в правата си. Учението на апостола, че в Христос Иисус няма разлика между мъж и жена (Гал. 3:28), те са разбрали не само като равенство по отношение на спасението и благодатта, но и като равенство в обществените и житейските роли.
Това разбиране те изразявали чрез поведението си по време на домашните молитви, където понякога и сами пророкували, като сваляли покривалото от главата си. В Коринт, както изглежда, това покривало е било установен знак за подчинението на жената спрямо мъжа.
Именно срещу този стремеж на коринтските жени апостолът насочва думите си – подобно на това, както по-рано се противопоставя на желанието на християните-роби да настояват за освобождение (1 Кор. 7:21 и сл.).
Първият стих на тази глава (1 Кор. 11:1) представлява заключение на 10-а глава. Апостолът призовава християните да му подражават, доколкото и самият той подражава на Христос. Той може да бъде пример за другите само дотолкова, доколкото следва примера на Христос, Който е образец на пълно себеотричане (срв. Рим. 15:1–3).
Разбира се, апостолът не изисква от християните сляпо и механично подражание. Обстоятелствата в неговия живот и в живота на коринтяните не са били еднакви, а още по-малко могат да се приравняват към условията на по-късните времена. Но християните винаги и навсякъде са призвани да имат същия дух на себеотричане, с който е бил проникнат апостол Павел.