Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 10 – стих 10

„Не роптайте“. Четвъртият грях на евреите бил ропотът им против Моисей и Аарон по повод внезапната смърт на онези, които се възпротивили на строгостта на Божия съд, наказал враговете на Моисей и Аарон – Корей, Датан и Авирон (Чис. 16). Нашият превод отнася този ропот към възмущението на народа след завръщането на съгледвачите (вж. Чис. 14:37), но появата на ангела „погубител“ сочи към внезапно наказание на възропталите, докато в последния случай наказанието не било извършено веднага и внезапно, а била само обявена присъдата, която трябвало да се изпълнява в продължение на цели четиридесет години.

Привеждайки този пример, апостолът очевидно е имал предвид недоволството, което съществувало срещу него в една част от християнска църква в Коринт заради неодобрението, изразено от апостола спрямо онези, които посещавали езическите пиршества. Сред тези недоволни е можел да възникне дори въпросът дали Павел има право да се представя като глава на местната Църква. В такъв случай приликата между коринтяните и Корей, Датан и Авирон, които се възпротивили на правата на Моисей и Аарон, била, разбира се, много голяма.