Не знаете ли, че, които се надтичват на игрище, всички тичат, ала само един получава наградата? Така тичайте, за да постигнете целта.
Не знаете ли, че, които се надтичват на игрище, всички тичат, ала само един получава наградата? Така тичайте, за да постигнете целта.
Послание на св. ап. Павла до Филипини – глава 3 – стих 12
Казвам тъй, не защото вече достигнах, или че се усъвършенствувах, но се стремя, дано постигна това, за което бях застигнат от Христа Иисуса.
Второ послание на св. ап. Павла до Тимотея – глава 4 – стих 7
С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих;
Проф. А. П. Лопухин
За да направи по-достъпна за читателите тази мисъл за бъдещата награда, която постоянно го съпътства, апостолът сравнява своето положение с положението на участниците в тъй наречените истмийски игри. Тези игри се провеждали в Коринт на всеки две години и, подобно на древногръцките игри (олимпийски, немейски), се състояли от пет упражнения: скокове, хвърляне на диск, бягане на състезание, юмручен бой и обикновена борба. Цяла Гърция се отнасяла към тези игри с най-живо участие, а победителят бил посрещан с всеобщ възторг. По време на своето двегодишно пребиваване в Коринт апостол Павел е могъл и сам да присъства на тези игри. Той споменава само за бягането на състезание и за юмручния бой.
„Всички тичат, но един получава наградата“, т.е. мнозина желаят да получат награда на арената, мнозина тичат към целта, но само един, а именно този, който е особено силен, получава наградата.
„Така тичайте“, т.е. подобно на този най-силен бегач, като съберете всичките си сили, и само тогава ще получите (разбира се, мнозина, а не един) небесната награда от Праведния Съдия. Бягането на коринтяните трябва да се състои в духовни упражнения и преди всичко в себеотрицание.