Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 7 – стих 12

Какво казваш? Ако съпругът е невярващ, тогава трябва да остане с жена си; а ако е блудник – не бива да остава с нея? Но нима неверието е по-малък грях от блудодеянието? Наистина неверието е по-тежко; но Бог по-строго изисква за греховете, извършени срещу ближните, отколкото за греховете, извършени пряко срещу Него Самия. Защото е казано: „остави дара си пред жертвеника и първо иди се помири с брат си“ (Мат. 5:24). И десетте хиляди таланта, които били дължими Нему, Той простил; но оня, който дължал само сто динария на своя съслужител, заради него Бог не оставил обидата без наказание (Мат. 18:34).

Така е и в настоящия случай: грехът на неверието, който обижда Самия Бог, Той оставя без непосредствено наказание; но греха на блудодеянието наказва, защото той е грях срещу съпругата. Някои, обаче, обясняват това така: човек пребъдва в неверие поради незнание – нещо, което може и да се промени, както сам апостол казва (1 Кор. 7:16): „откъде знаеш, жено, не ще ли спасиш ти мъжа си?“ – докато блудодеянието се върши поради развратеност.

Освен това блудникът сам вече се е отделил от съпругата си, защото, отнемайки членовете си от нея, ги е направил членове на блудница; а неверният не е извършил грях против плътското единение, и дори чрез него може да бъде привлечен към вярата. Да не говорим, че при отказ от съжителство от страна на вярващия съпруг целият ред на живота би се разрушил и самото Евангелие би било изложено на укор.

Трябва да отбележим и че тази заповед на апостола се отнася само за случаите, когато съпругът и съпругата са се съединили в брак, докато и двамата са били неверни, а впоследствие едната страна е повярвала. Защото ако още отначало единият е бил вярващ, а другият – невярващ, тогава на вярващия изобщо не е било позволено да влиза в брак с невярващ. Това се вижда от думите на апостола – той не казва: „ако някой желае да вземе невярваща“, а: „ако някой брат има невярваща жена“, тоест вече е женен за нея.

И още не повелява вярващият непременно да живее с невярващия, а само ако последният желае това; понеже именно това означават думите му: „съгласен е“, тоест ако той пожелае да остане.

Както в Коринт, така и на други места можело да се случи само единият от съпрузите да приеме християнството, а другият да остане в езичеството или юдейството. Така възниквали смесени бракове. Христос не е дал никакво изрично указание относно такива бракове, поради което апостол Павел поема задачата да даде наставления, опирайки се, разбира се, на това, което знае от Христовото учение. Като споменава, че това е негово, Павлово, наставление, той в никакъв случай не иска да отслаби неговата задължителна сила (ср. ст. 10).

Как решава апостолът въпроса за смесените бракове? Всичко зависи от желанието на невярващия съпруг: ако той желае да продължи брачния живот с християнката, или невярващата жена – с християнина, тогава бракът се запазва. По този начин съжителството с невярващ човек, според апостола, не поставя никакво петно върху вярващия съпруг.