ако пък се и раздели, да остане неомъжена, или да се примири с мъжа си, – и мъж да не оставя жена си.
ако пък се и раздели, да остане неомъжена, или да се примири с мъжа си, – и мъж да не оставя жена си.
„да остане неомъжена“. Апостолът иска християните да осъзнават сериозността на брачния съюз: той не може да се сключва лекомислено и после също така лекомислено да се разрушава, за да се сключи нов. Той не позволява втори брак за разведена жена – както, разбира се, и за мъж, развел се със своята жена: или бъди неомъжена, понеси всички лишения, свързани с развода, или се върни при мъжа си – това са единствените два изхода за жената, която е напуснала мъжа си.
За невинната страна, която остава сама след напускането на виновния съпруг, апостолът не казва нищо, и по този начин оставя на такава страна възможността да встъпи в нов брак.
Няма посочени паралелни места.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Разводите, казва апостолът, се случват понякога поради стремеж към въздържание, понякога поради малодушие или по други причини; но по-добре би било изобщо да няма разделяне.
Ако все пак се стигне до раздяла, тогава жената трябва да остане при мъжа си – ако не за съпружеско съжителство, то поне за това да не въвежда в живота си друг човек.
А ако не може да се въздържа, нека се примири с мъжа си.