Мнозина водели парични спорове пред езически съдии, тъй като ги смятали за по-опитни в закона. Затова апостолът се стреми да поправи това зло, за което разбрал случайно. Защото, споменавайки за сребролюбците, той изведнъж се разпалва от ревностна грижа за заразените от този грях. И виж какво възмущение показва още от самото начало, наричайки тази постъпка дързост и беззаконие. Той не казва: „при неверните“, а: „при нечестивите“, защото всеки, който отива на съд, обикновено търси справедливост. Затова апостолът показва, че те няма...
Мнозина водели парични спорове пред езически съдии, тъй като ги смятали за по-опитни в закона. Затова апостолът се стреми да поправи това зло, за което разбрал случайно. Защото, споменавайки за сребролюбците, той изведнъж се разпалва от ревностна грижа за заразените от този грях. И виж какво възмущение показва още от самото начало, наричайки тази постъпка дързост и беззаконие.
Той не казва: „при неверните“, а: „при нечестивите“, защото всеки, който отива на съд, обикновено търси справедливост. Затова апостолът показва, че те няма да я намерят там: „елинските съдии са неправедни, как тогава ще те съдят справедливо?“ Християните пък нарича „светии“, като още с думите, които употребява, подчертава разликата между едните и другите: първите са нечестиви, а вторите святи.
За съдии в Римската империя се назначавали хора, които изповядвали държавната религия, тоест езичници. Макар че тези съдии съдели според утвърдените обичаи на римското право, апостолът ги нарича „нечестиви“, по-точно: „неправедни“ (ἄδικα), защото в действителност не познавали по-висшата, Христова правда. Апостолът смята за християните подходящ само онзи съд, който се състои от християни; следователно не официален държавен съд, а посреднически, когато спорът се решава чрез обръщане към уважаван човек от собствената общност. Християните се наричат „светии“ не като отделни личности,...
За съдии в Римската империя се назначавали хора, които изповядвали държавната религия, тоест езичници. Макар че тези съдии съдели според утвърдените обичаи на римското право, апостолът ги нарича „нечестиви“, по-точно: „неправедни“ (ἄδικα), защото в действителност не познавали по-висшата, Христова правда.
Апостолът смята за християните подходящ само онзи съд, който се състои от християни; следователно не официален държавен съд, а посреднически, когато спорът се решава чрез обръщане към уважаван човек от собствената общност.
Християните се наричат „светии“ не като отделни личности, а като членове на светата Христова Църква: от тях се очаква да имат разбиране за по-висшите цели на живота и за правилните човешки отношения.
Коринтяните вероятно са се обръщали към езическите съдии по стар навик и защото били убедени, че римският съдия ще разгледа делото им по-добре. Но апостолът не желае в християнския живот да се въвеждат чрез съдебни решения норми, чужди на християнството (например при разглеждане на спорове между господари и роби).
Това обаче не пречело на апостола да изисква християните да се подчиняват на езическите власти и, съответно, на съдиите, когато последните имали определени изисквания към тях като към граждани на държавата (Рим. 13:1–3).
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Мнозина водели парични спорове пред езически съдии, тъй като ги смятали за по-опитни в закона. Затова апостолът се стреми да поправи това зло, за което разбрал случайно. Защото, споменавайки за сребролюбците, той изведнъж се разпалва от ревностна грижа за заразените от този грях. И виж какво възмущение показва още от самото начало, наричайки тази постъпка дързост и беззаконие.
Той не казва: „при неверните“, а: „при нечестивите“, защото всеки, който отива на съд, обикновено търси справедливост. Затова апостолът показва, че те няма да я намерят там: „елинските съдии са неправедни, как тогава ще те съдят справедливо?“ Християните пък нарича „светии“, като още с думите, които употребява, подчертава разликата между едните и другите: първите са нечестиви, а вторите святи.