Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 3 – стих 1

Коринтяните, след обръщането си към Христос, дълго време оставали в положението на младенци, и затова апостолът им предлагал храна, съответстваща на тяхната (духовна) възраст. Той доказва правилността на този възглед за коринтяните, като споменава техните раздори поради учителите на вярата.

Като духовен човек апостолът добре разбира, че коринтските християни не са способни да възприемат висшата мъдрост на Евангелието. Те са „плътски“ (σαρκικοί – според Textus Receptus, или по-доброто σάρκινοι – „плътни, от плът“, според Александрийския текст и нашия славянски). Този епитет е по-малко остър от епитета „душевен“ (ψυχικός). Душевният човек е човек в естественото си състояние, а коринтяните бяха хора, възродени чрез св. Кръщение, и вече имали даровете на Духа (1 Кор. 1:5, 7).

Плътският човек е просто наименование на определен, необходим стадий в развитието на християнина, който тук е обозначен като „младенчество в Христа“. В това състояние само по себе си няма нищо лошо – човек с времето ще премине от тази степен към по-висока. Апостолът, следователно, тук не изобличава коринтяните, а само констатира факта, че тяхното християнско развитие е било донякъде задържано на първата си степен.

Коринтяните, макар и плътски, не са „роби на плътта“: те са просто твърде чувствителни към приятните и неприятните впечатления. Например, някои от тях изпадат твърде бързо във възторг, когато слушат човек, който говори езици (1 Кор. 14:20) – според апостола, така реагират хора, наподобяващи младенци, които често още живеят плътски живот. По подобен начин към тази категория апостолът справедливо причислява и онези, които се увличат от външните прийоми на проповедника–учител и поради привързаност към него принизяват останалите проповедници.