та да не бъдем вече младенци, люлеени и увличани от всеки вятър на лъжливо учение, по лукавството на човеците, по хитрото изкуство на измамата,
та да не бъдем вече младенци, люлеени и увличани от всеки вятър на лъжливо учение, по лукавството на човеците, по хитрото изкуство на измамата,
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
Тези стихове зависят от Еф. 4:11. Господ е установил в Църквата различни служения, за да не остават вярващите в състояние на младенци, които се увличат от различни примамки, и да не си позволяват да се поддават на всякакви нови лъжеучения. Те могат да изглеждат външно много прилични, но всъщност са гибелни по своята същност – „по човешко лукавство“.
По-точно това място трябва да се преведе така:
„За да не бъдем вече неопитни деца (νήπιοι), които лесно могат – подобно на лека лодчица – да бъдат отнесени от всеки неочакван порив на вятъра на учението, т.е. от неочаквано появили се нови учители на вярата; да не оставаме такива деца при онази игра на зарове (ἐν τῇ κυβείᾳ), която водят с цялата си хитрост (ἐν πανουργίᾳ) хората, влизащи в съприкосновение с християните, за да прелъстят неопитните чрез ловки размествания на думи и понятия (πρὸς τὴν μεθοδείαν) и да ги поставят на пътя на заблуждението (τῆς πλάνης).“
Апостолът е могъл да вижда как войниците, които го пазели, се упражнявали в игра на зарове, и затова у него се е оформил горепосоченият образ.