която никой от властниците на тоя век не е познал; защото, ако бяха я познали, не биха разпнали Господа на славата.
която никой от властниците на тоя век не е познал; защото, ако бяха я познали, не биха разпнали Господа на славата.
От Матея свето Евангелие – глава 11 – стих 25
В онова време, продължавайки речта, Иисус каза: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци;
Деяния на светите Апостоли – глава 13 – стих 27
Защото жителите иерусалимски и техните началници, като не познаха Него и пророческите думи, които се четат всяка събота, и като Го осъдиха, изпълниха тия думи;
Второ послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 3 – стих 14
Ала умовете им се затъпиха, понеже и доднес, кога се чете Ветхият Завет, остава неснето същото покривало, което се снима чрез Христа.
Проф. А. П. Лопухин
Тук апостолът доказва над-човешкия произход на Божията премъдрост, съдържаща се в Евангелието, както и нейния тайнствен характер, като посочва факта, че Христос е бил разпнат от хората. Христос, Който е въплътената Божествена Премъдрост, не бил разпознат в това Свое достойнство от онези, които се смятали за най-висшите носители на човешката мъдрост. Всъщност, те нямали представа за високото предназначение на човека и затова отхвърлили и разпънали Онзи, Който пръв осъществил в Себе Си това предназначение.
„Господа на славата.“ Както казва апостолът в края на 7-ия стих, „славата“ е крайната цел на човешкото съществуване, определена от Божия промисъл. Но когато Сам Господ, Владиката на тази слава, идва, хората вместо да се обърнат към Него, за да получат тази слава, Го отхвърлиха и дори Го убиха.