Но, както е писано: “око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат”.
Но, както е писано: “око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат”.
Книга на пророк Исаия – глава 64 – стих 4
Защото отвека не бяхме слушали, не бяхме внимавали с ухо, и никое око не бе виждало други бог, освен Тебе, който да е сторил толкова за онези, които се нему надяват.
Проф. А. П. Лопухин
Същата мисъл – за висшия произход на евангелската премъдрост и нейното тайнствено естество, апостолът доказва чрез цитат от пророческото слово. Най-простото и естествено допълване на стиха би било: „тази премъдрост е онова, което е казано в думите: ‘око не е видяло’ и т.н.“
Трудно е да се каже откъде точно е взето това място. По-вероятно е, както смята блаж. Иероним, че тук пророкът е съединил в едно две изказвания на пророк Исаия — от 64-та и 65-та глава (Ис. 64:4; 65:17).
Трите израза „виждало“, „чувало“ и „на ум не е идвало“ (ἐπὶ καρδίαν ἀνθρώπου οὐκ ἀνέβη, букв. “не е възхождало на човешко сърце”) означават трите начина, по които човек постига познание: 1) чрез зрението – непосредствения опит;
2) чрез слуха – познанието, получено от преданието;
3) чрез това, което идва „на сърцето“ – знанието, родено от собствен размисъл.
С нито един от тези три пътя човек не е могъл да достигне познание за онова спасение, което Бог е предназначил за него – нито за благата, които вярващите получават тук чрез Христа, нито за бъдещата, небесна слава (срв. Еф. 3:18).