За да обясни по какъв начин това, което от човешка гледна точка е немощно и безумно, се оказва проява на Божията сила и премъдрост, апостолът казва, че изобщо не може Божията мъдрост и сила да се измерват с човешка мярка. Това, което на хората изглежда слабо и неразумно, в Божиите ръце е много по-действено от всички най-съвършени човешки творения: то е по-мъдро от хората с цялата им мъдрост и по-силно от хората с цялата им сила. Тук трябва да се...
За да обясни по какъв начин това, което от човешка гледна точка е немощно и безумно, се оказва проява на Божията сила и премъдрост, апостолът казва, че изобщо не може Божията мъдрост и сила да се измерват с човешка мярка. Това, което на хората изглежда слабо и неразумно, в Божиите ръце е много по-действено от всички най-съвършени човешки творения: то е по-мъдро от хората с цялата им мъдрост и по-силно от хората с цялата им сила.
Тук трябва да се отбележи, че апостолът говори само за отношението между човешката и Божията мъдрост в делото на човешкото спасение. Именно в тази област най-високите плодове на човешката мъдрост нямат никаква сила пред Божието домостроителство, ако се изправят самостоятелно, като съперници на християнството в спасението на хората.
Но апостолът не отрича голямото значение на човешката мъдрост, когато тя сама се насочва към светлината на Божественото откровение и подготвя човека да приеме спасението, дарувано от Христос.
Проф. А. П. Лопухин