Първо съборно послание на св. ап. Йоана Богослова – глава 5 – стих 18

Следва заключението на посланието. С тройното „знаем“ (ст. 18, 19, 20) апостолът още веднъж напомня на читателите основните истини, изложени в неговото послание — истини, които са безспорни както за него самия, така и за всички християни.

Първото твърдение, вече засегнато от апостола (вж. 1 Йоан 3:9), гласи: „всеки, роден от Бога, не съгрешава“. „Но — добавя блаж. Теофилакт — за да не си помисли някой, че природата на възродения вече се е преобразила така, че е станала недосегаема за греха, апостолът прибавя: „пази себе си“, тоест — ако не се пази и не внимава, несъмнено ще съгреши. Следователно, той не по природа постига безгрешие, а поради великия Божи дар. Бог, като ни осинови, ни удостои с такава благодат, че като пазим Неговия дар, можем и да не съгрешаваме.“

Ако стават Божии деца онези, които са се родили чрез кръщението и Духа, и ако, както възкликва божественият Йоан, Божиите чеда не съгрешават, тогава ти питаш и се чудиш: как така, след толкова великия дар на банята на възраждането, с който сме се удостоили, отново прибягваме към греха? Но преди да изгладим тези на пръв поглед противоречиви думи, трябва да разгледаме самото апостолско изказване: как човекът, който е станал съвършено Божие дете, не може да върши грях.

Някои твърдят, че самият апостол разяснява това недоумение, като добавя, че в него пребъдва „Божието семе“, тоест Божественото семе, сиреч поучителното слово. Защото казва: „Излезе сеячът да сее семето си“ (Лука 8:5; Мат. 13:4; Марк 4:3). Когато това семе пусне корен в душата и остане в нея, тогава не може да съгреши този, който е придобил способността да уподоби себе си на своя Родител, Бога.

Но когато това семе бъде отхвърлено от нашия разум, тогава веднага на негово място идва семето на врага, и започват да никнат плевелите (Мат. 13:25).