В този стих апостол Йоан посочва нов силен мотив за вярващите да пребъдват непоколебимо в истината на евангелското благовестие: поради наближаващия „последен час“ (срв. 1 Йоан 2:18), християните трябва винаги да бъдат готови да застанат пред Христовия съд – така, че „да имат дръзновение и да не се засрамят пред Него при Неговото пришествие“. „След като каза за появата на антихристите и че тяхното учение е покварено, и след като достатъчно убеди вярващите да държат твърдо на онова учение, с...
В този стих апостол Йоан посочва нов силен мотив за вярващите да пребъдват непоколебимо в истината на евангелското благовестие: поради наближаващия „последен час“ (срв. 1 Йоан 2:18), християните трябва винаги да бъдат готови да застанат пред Христовия съд – така, че „да имат дръзновение и да не се засрамят пред Него при Неговото пришествие“.
„След като каза за появата на антихристите и че тяхното учение е покварено, и след като достатъчно убеди вярващите да държат твърдо на онова учение, с което са били наставени в началото, апостолът говори и за наградата, която очаква онези, които устоят. По този начин – чрез светостта на обещаната награда, той още повече ги укрепява. Защото какво може да бъде по-славно и по-желано от дръзновението – от това, че когато застанем пред Христос и бъдат явени делата ни, ние ще можем да ги покажем с увереност, без срам при Неговото пришествие?“ (блаж. Теофилакт)
Проф. А. П. Лопухин
В този стих апостол Йоан посочва нов силен мотив за вярващите да пребъдват непоколебимо в истината на евангелското благовестие: поради наближаващия „последен час“ (срв. 1 Йоан 2:18), християните трябва винаги да бъдат готови да застанат пред Христовия съд – така, че „да имат дръзновение и да не се засрамят пред Него при Неговото пришествие“.
„След като каза за появата на антихристите и че тяхното учение е покварено, и след като достатъчно убеди вярващите да държат твърдо на онова учение, с което са били наставени в началото, апостолът говори и за наградата, която очаква онези, които устоят. По този начин – чрез светостта на обещаната награда, той още повече ги укрепява. Защото какво може да бъде по-славно и по-желано от дръзновението – от това, че когато застанем пред Христос и бъдат явени делата ни, ние ще можем да ги покажем с увереност, без срам при Неговото пришествие?“ (блаж. Теофилакт)