Или грънчарят не е властен над глината, та от едно и също месиво да направи един съд за почетна употреба, а друг – за долна?
Или грънчарят не е властен над глината, та от едно и също месиво да направи един съд за почетна употреба, а друг – за долна?
Този стих съдържа още едно сравнение, което илюстрира правото на Бога като Творец спрямо творението.
Както грънчарят има пълното право да определя предназначението на всеки съд, който изработва, така и Творецът има право да постъпва по Своя воля с делото на Своите ръце — дори ако едно творение се окаже надарено с повече чест от друго.
Апостолът обаче все още не говори за това как Бог на дело използва тези Свои права; неговата цел тук е само да опровергае възражението от 19-ти стих, срещу Божията свобода.
Второ послание на св. ап. Павла до Тимотея – глава 2 – стих 20
В голяма къща има не само златни и сребърни съдове, а и дървени и глинени; и едни са за почетна употреба, а други за долна.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Този пример Павел употребява не за да унищожи нашата свободна воля и да ни представи като бездейни и неподвижни същества, а за да ни научи как трябва да се покоряваме на Бога и да Му оказваме дълбоко, смирено и безмълвно послушание.
Както грънчарят, разсъждава той, от една и съща глина изработва каквото пожелае, и нито един от съдовете не му възразява, така и ти не питай Бога, защо, макар хората да са от една и съща природа, Той наказва едни, а други награждава; напротив, благоговей пред Него и подражавай на глината. Както тя е покорна на ръката на грънчаря, така и ти се покорявай на волята на Разпоредителя на вселената.
И знай, читателю, че както при съдовете не от самата глина зависи дали едни ще бъдат за почетна, а други за низка употреба (понеже глината е една и съща), а от намерението и употребата на този, който ги използва, така и при хората не от природата зависи, че едни са достойни за наказание, а други — за награда (понеже природата е една и съща), но от произволението.