Отношението на Бога към Исав и Яков остава еднакво през целия старозаветен период. Последният пророк, Малахия, предава думите на Господа, в които Йехова заявява Своята любов към Яков и Своята „омраза“ към Исав (Мал. 1:2–3, τὸν Ἰακὼβ ἠγάπησα, τὸν δὲ Ἠσαῦ ἐμίσησα, по свободен превод на Септуагинта). “Омразата” към Исав трябва да се тълкува в същия смисъл, в който Христос казва на Своите ученици, че те трябва да “намразят” бащи, майки и дори самите себе си (Лука 14:26 и Лука 16:13)...
Отношението на Бога към Исав и Яков остава еднакво през целия старозаветен период. Последният пророк, Малахия, предава думите на Господа, в които Йехова заявява Своята любов към Яков и Своята „омраза“ към Исав (Мал. 1:2–3, τὸν Ἰακὼβ ἠγάπησα, τὸν δὲ Ἠσαῦ ἐμίσησα, по свободен превод на Септуагинта).
“Омразата” към Исав трябва да се тълкува в същия смисъл, в който Христос казва на Своите ученици, че те трябва да “намразят” бащи, майки и дори самите себе си (Лука 14:26 и Лука 16:13) – това обобщава всичко най-скъпо за човека, което той не трябва да предпочита, ако то влезе в противоречие с Божията правда.
Бог в Своето домостроителство на спасението предпочел Яков пред Исав, но въпреки това, макар че не получил теократичните предимства, Исав не изгубил правото на вечно спасение, което било открито за всички езичници.
Проф. А. П. Лопухин
Отношението на Бога към Исав и Яков остава еднакво през целия старозаветен период. Последният пророк, Малахия, предава думите на Господа, в които Йехова заявява Своята любов към Яков и Своята „омраза“ към Исав (Мал. 1:2–3, τὸν Ἰακὼβ ἠγάπησα, τὸν δὲ Ἠσαῦ ἐμίσησα, по свободен превод на Септуагинта).
“Омразата” към Исав трябва да се тълкува в същия смисъл, в който Христос казва на Своите ученици, че те трябва да “намразят” бащи, майки и дори самите себе си (Лука 14:26 и Лука 16:13) – това обобщава всичко най-скъпо за човека, което той не трябва да предпочита, ако то влезе в противоречие с Божията правда.
Бог в Своето домостроителство на спасението предпочел Яков пред Исав, но въпреки това, макар че не получил теократичните предимства, Исав не изгубил правото на вечно спасение, което било открито за всички езичници.