Кой е, който ще осъжда? Христос Иисус, Който умря, но още и възкръсна, Който е и отдясно на Бога, Който и ходатайствува за нас.
Кой е, който ще осъжда? Христос Иисус, Който умря, но още и възкръсна, Който е и отдясно на Бога, Който и ходатайствува за нас.
„Кой е, който ще осъжда?“ (τίς ὁ κατακρινῶν, букв. кой е осъждащият, в сег. вр.) – продължава апостолът. Никой няма право да осъди, да произнесе присъда срещу християните, защото единственият истински Съдия, Христос, е умрял за нас. Със смъртта Си Той ни избави от осъждане и проклятие, но не само това, Той и възкръсна, и с това ни даде пълна увереност, че ще бъдем оправдани. И нещо повече, Христос сега седи отдясно на Отца и непрестанно ходатайства за нас.
Първо съборно послание на св. ап. Йоана Богослова – глава 2 – стих 1
Чеда мои! Това ви пиша, за да не съгрешавате; и ако някой съгреши, то пред Отца имаме ходатай Иисуса Христа Праведника:
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Не казва: Бог прощава греховете, а нещо далеч по-велико — Бог оправдава. Затова не бива да се боим нито от изкушения, нито от укори. Сам Бог ни е избрал и оправдал; за нас умря и дори възкръсна Христос. Кой тогава може да ни осъди — нас, които сме удостоени с такава слава?
Христос Иисус, Който умря, но още и възкръсна, Който е и отдясно на Бога, Който и ходатайствува за нас.
Той „е отдясно на Бога“ — знак на Неговото величие;
„и ходатайства за нас“ — знак на Неговата неизказана любов. Апостолът казва това, за да покаже, че Христос, макар да е завършил домостроителството по плът, не е престанал да се грижи за нас с човеколюбие, но продължава да се застъпва за нас. Именно това означава „ходатайства“. Това изобщо не умалява славата на Единородния, напротив — разкрива я.
Както и за Отца е казано: „като че ли Сам Бог увещава чрез нас“ (2 Кор. 5:20). Нима Божията слава намалява, защото Той моли? Не, това е знак на неизразимата Му грижа за човека.
Някои тълкуват думите „ходатайства за нас“ така: понеже Христос носеше човешко тяло и не го е оставил (както бълнуват манихеите), самото това Негово въплътено битие е застъпничество пред Отца. Като гледа на Сина Си, Който прие плът по любов към хората, Отец си спомня тази любов и се скланя към милост.
Апостолът говори така, за да укрепи страдащите: защото Духът се застъпва за нас, Отец не пожали Собствения Си Син, но ни оправда и прослави, а Синът Сам се моли и ходатайства за нас. Затова не бива нито да се отчайваме, нито да падаме духом.