И тъй, братя, ние не сме длъжници на плътта, та да живеем по плът;
И тъй, братя, ние не сме длъжници на плътта, та да живеем по плът;
След като вече каза за плътта и смъртта от едната страна (ст. 5–9), а за Духа – от другата (ст. 10–11), апостолът сега напълно основателно увещава вярващите да не служат на плътта, а да се стараят да потискат нейните пориви. Когато човек постъпва така и предава себе си на водителството на Божия Дух, той придобива увереност, че наистина е чедо Божие. В това го уверява и самият Свети Дух, Който го ръководи.
Но защо е важно това съзнание? Чедата Божии имат пълно основание да се надяват да получат същите блага, които е получил и техният Първороден брат (Рим. 8:29), стига само без страх и колебание да успеят да минат по същия път на страдания, по който е минал Христос. А тези страдания са нищожни в сравнение със славата, която очаква истинските християни.
„ние не сме длъжници на плътта“, т.е. не сме задължени да ѝ се покоряваме.
„за да живеем по плът“, т.е. да изпълняваме различните нейни греховни стремежи.
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 6 – стих 7
защото, който е умрял, той се е освободил от грях.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
След като апостолът е показал каква полза носи духовният живот, а именно, че чрез него Христос обитава в нас и нашите смъртни тела се оживотворяват, той накрая прибавя и увещание: ние не сме длъжници на плътта, а именно на Духа.
Защото това, което Бог ни е дал, е дар на Неговата благодат, а нашият дълг е да Му отговорим с послушание — не по принуда, но като неизбежно следствие от тази благодат.
Като пояснява израза „не по плът“, за да не бъде разбран като отричане от самото естество на плътта, апостолът прибавя: „за да живеем по плът“. С други думи, той казва: не забранявам всяка грижа за тялото (защото сме длъжни да го храним и да се грижим за него), но осъждам онази грижа, която води до грях.
Живее „по плът“ онзи, който прави тялото господар на живота си и царица на душата си.