Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 6 – стих 19

Тук апостолът обяснява израза, който употреби по-горе: „роби на правдата“. Биха могли да го попитат: нима упражняването в добродетел е робство? Самият апостол по-рано е учил, че християните са призвани към свобода (Гал. 5:13).

На този предполагаем въпрос апостолът отговаря така: „като говоря така, аз се съобразявам с разбиранията на читателите, с тяхното немощно състояние“. Очевидно апостолът съзнава, че римските християни не винаги са били на висотата на призванието си. От време на време у тях се пробуждали страсти, сякаш вече потиснати. Не всеки можел умело и без вреда за себе си да използва християнската свобода.

Затова за мнозина било необходимо да се утвърдят в мисълта, че над тях стои Господар, Който строго ще изисква от тях отговор за всяко нарушение на християнската чистота. Именно затова апостолът им внушава, че трябва да се смятат за „роби на правдата“ – да не си позволяват никакви волности спрямо евангелския закон. Иначе всички техни трудове могат да пропаднат напразно (срв. думите на апостол Юда: „а други спасявайте със страх“ – Юда 1:23).

„Нечистота“ е грехът като лично падение, лично развращение (1 Сол. 4:7). „

„Беззаконие“ е презрението към Мойсеевия закон или към закона на съвестта.

След това, желаейки да каже, че римляните трябва да служат на Бога така, както някога са служили на греха, той предварително отбелязва: „говоря по човешки“, тоест предлагам нещо ниско, недостойно за предмета, но съобразено с вашата немощ. Защото всъщност трябва да се покаже несравнимо по-голяма мярка на служение към Бога, отколкото някога към греха; но, казва, поради вашата слабост предоставете поне в същата мяра.

Забележи колко ясно е показано доброволното ни робство, когато казва: „сега предоставете членовете си“. Тоест вие сами, като правихте сами себе си пленници, се отдавахте на нечистота – прелюбодейство, блуд, най-срамни дела – и, за да не говоря само за нечистотата, изобщо на всяко „беззаконие“, и то превръщайки се „в роби на беззаконието“, тоест да беззаконстване още повече. Защото, извършвайки някакъв грях, вие не спирахте дотам, а в самия него намирахте подтик за по-нататъшно беззаконие.

И тъй, в същата мярка предоставете членовете си да станат „роби на правдата“, тоест на всяка добродетел, за да живеете в целомъдрие и святост, а не в предишната нечистота.