Изобличенията, които апостолът изказва против юдеите, съвпадат с онези свидетелства, дадени още по-рано от техните пророци. Най-напред апостолът привежда обвинения от псалмите (Пс. 13:1–3, Пс. 5:10, Пс. 139:3, Пс. 9:28), после от книгата Притчи и от Исая (Притч. 1:16; Ис. 59:7–8), и накрая отново от псалмите (Пс. 35:2). Забелязва се, че първо той описва човешката поквара в най-общи черти (стихове 10–12), след това посочва две особени прояви на тази поквара – в областта на словото (стихове 13–14) и в областта...
Изобличенията, които апостолът изказва против юдеите, съвпадат с онези свидетелства, дадени още по-рано от техните пророци. Най-напред апостолът привежда обвинения от псалмите (Пс. 13:1–3, Пс. 5:10, Пс. 139:3, Пс. 9:28), после от книгата Притчи и от Исая (Притч. 1:16; Ис. 59:7–8), и накрая отново от псалмите (Пс. 35:2). Забелязва се, че първо той описва човешката поквара в най-общи черти (стихове 10–12), след това посочва две особени прояви на тази поквара – в областта на словото (стихове 13–14) и в областта на делото (стихове 15–17). Завършва цялото изложение с указание за източника на покварата – отсъствието на страх Божи в хората (стих 18).
Проф. А. П. Лопухин
Изобличенията, които апостолът изказва против юдеите, съвпадат с онези свидетелства, дадени още по-рано от техните пророци. Най-напред апостолът привежда обвинения от псалмите (Пс. 13:1–3, Пс. 5:10, Пс. 139:3, Пс. 9:28), после от книгата Притчи и от Исая (Притч. 1:16; Ис. 59:7–8), и накрая отново от псалмите (Пс. 35:2). Забелязва се, че първо той описва човешката поквара в най-общи черти (стихове 10–12), след това посочва две особени прояви на тази поквара – в областта на словото (стихове 13–14) и в областта на делото (стихове 15–17). Завършва цялото изложение с указание за източника на покварата – отсъствието на страх Божи в хората (стих 18).