да бъда служител на Иисуса Христа между езичниците и свещенодействено да извършвам Божието благовестие, та приносът на езичниците, осветен от Духа Светаго, да бъде благоприятен.
да бъда служител на Иисуса Христа между езичниците и свещенодействено да извършвам Божието благовестие, та приносът на езичниците, осветен от Духа Светаго, да бъде благоприятен.
Речта на апостола става смирена и той казва: не аз сам съм си присвоил честта, а Бог ми заповяда, отделяйки ме за това – не защото бях достоен, а по благодат. А за какво ми беше дадена благодатта? За да бъда служител и свещенослужител на Евангелието. Затова не ме обвинявайте, че ви говоря. Моето свещенство именно в това се състои – да възвестявам Евангелието. А кой ще дръзне да обвинява свещеника, който приближава ножа към онова, което е избрано за жертва?
„Осветено чрез Светия Дух“ означава – чрез духовния живот; защото освещава не само вярата, но и животът. Наистина, като повярвахме и се кръстихме, ние приехме Духа; но ако не живеем духовно, благодатта на Духа ще угасне.
Апостолът смирява гордостта на римляните, за да не смятат за недостойно да имат за свой учител онзи, който води към Бога всички народи.
Книга на пророк Исаия – глава 66 – стих 19
И ще туря на тях белег, и от спасените измежду тях ще пратя към народите: в Тарсис, в Пула и Луда, към ония, които опъват лък, в Тубала и Явана, в далечните острови, които не са слушали за Мене и не са видели славата Ми; и те ще възвестят на народите Моята слава
Деяния на светите Апостоли – глава 9 – стих 15
Но Господ му каза: иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви.
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 12 – стих 2
и недейте се съобразява с тоя век, а се преобразявайте чрез обновения ваш ум, та да познавате от опит, коя е благата, угодна и съвършена воля Божия.
Проф. А. П. Лопухин
„приносът на езичниците“ – по-точно: жертвата, която са самите обърнали се към Христос езичници.
„служител на Иисус Христос“ (λειτουργός) – апостолът употребява думата в смисъл, че неговото служение напомня за обществените услуги, които заможни и щедри граждани извършват за своя град (λειτουγοί). Тоест, той не щади себе си, а служи всеотдайно.