Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 15 – стих 14

Апостолът обяснява защо си е позволил да говори така смело и настойчиво на Римската църква. Той казва, че не действа по собствена инициатива, а защото сам Бог го е призовал за това служение. Освен това посочва и великите плодове на своята проповедническа дейност, които ясно показват, че тя винаги е била извършвана със силата на Христос. Именно този успех му дава право да се обърне към римските християни с наставление.

Изразът „изпълнени с благост“ (αγαθωσύνη) означава, че римските християни са хора с добър нрав и добро сърце. А „изпълнени с познание“ означава, че те са добре запознати с християнското учение и здраво утвърдени в неговите истини.

След като е казал по-горе много строги неща, накрая лекува нанесените рани. Не казва: „чух“, а: „и сам аз съм уверен“ – този, който ви изобличаваше и обвиняваше, „че и вие сте пълни с благост“, т.е. с благоразсъдие и братолюбие; а може би под „благост“ нарича съвършенството на добродетелта. Не казва просто: „имате благост“, а: „пълни сте“. И понеже няма никаква полза човек да притежава благост, но да не знае как да се ползва от нея, той прибавя: „и можете да наставлявате един другиго“ – не само да се научите, но още повече – да можете и други да учите.