Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 15 – стих 10

За това съединяване на юдеи и езичници в Христовата Църква е било предизвестено още в Пс. 17:50; Пс. 116:1; Втор. 32:43; Ис. 11:10.

Понеже езичниците имат по-малко основания да се надяват на спасение, отколкото юдеите, затова именно те трябва повече от юдеите да прославят Бога – тези две мисли са изразени в посочените места от Стария Завет.

В първото място Давид, като предобраз на Месията, заявява, че желае да възхвали Бога сред езичниците – естествено, заради подареното им спасение. Във второто и третото място самите езичници биват призовавани да прославят Бога. И накрая, се добавя, че спасението в Христос, с което те вече се хвалят, е за тях и основание за по-добра бъдеща надежда.

Апостолът привежда всички тези свидетелства в доказателство, че призованите от езичниците трябва да живеят в единство и да бъдат единомислени с дошлите от юдеите; смирява онези, които са от юдеите, за да не се превъзнасят пред призованите от езичниците, защото всички пророци са пророкували за тяхното призоваване; а призованите от езичниците отново увещава да не се възгордяват, като показва, че те са още по-задължени към Бога, понеже са получили по-голямата милост: защото те, които не бяха народ, бяха присъединени към народа. Думите „Ще Те славя между езичниците“ са изречени от лицето на Христос, вместо: „ще Те проповядвам, Отче, сред народите“; а думите „ще бъде коренът Иесев“ означават: от Иесеевия корен ще израсте Онзи, Който ще възстане да владее народите, тоест Христос.