А който се съмнява, осъден е, ако яде, защото яде не от вяра; а всичко, що не е от вяра, е грях.
А който се съмнява, осъден е, ако яде, защото яде не от вяра; а всичко, що не е от вяра, е грях.
Послание на св. ап. Павла до Тита – глава 1 – стих 15
За чисти всичко е чисто, а за осквернени и неверни няма нищо чисто; тям са осквернени и ум и съвест.
Проф. А. П. Лопухин
Апостолът различава два типа хора: едните са вярващи, които дълбоко и искрено вярват в Христа. Всичко, което вършат тези хора, изхожда от сърце, което от своя страна черпи своите подбуди от Христа; следователно, делата на тези хора са свети.
Другите са колебаещи се хора, потънали в съмнения. Всичко, което те вършат, произлиза не от вяра и не от Христа, а от техните земни, плътски разсъждения. А плътта, както е ясно, подтиква човека именно към греховни постъпки.
Очевидно тук става дума за вярата в Христа – за истинската, силна християнска вяра, като твърда увереност в Него. Всичко противоположно на такава вяра, естествено, не е плод на християнската святост, а принадлежи към областта на греха.