Затова трябва да се подчиняваме, и то не само поради страх от неговия гняв, но и по съвест.
Затова трябва да се подчиняваме, и то не само поради страх от неговия гняв, но и по съвест.
Книга Притчи Соломонови – глава 24 – стих 21
Бой се, синко, от Господа и от царя; с размирници се не събирай,
Книга на Еклисиаста или Проповедника – глава 8 – стих 2
Аз казвам: пази царската дума, и то - поради клетвата пред Бога.
Проф. А. П. Лопухин
Предвид нравствения характер на служението на властите, човек трябва да им се подчинява не само от страх от наказание, но и по нравствени подбуди, „по съвест“, или, както се изразява апостол Петър, „заради Господа“ (1 Пет. 2:13). Оттук става ясно, че ако християнската съвест, имайки предвид ясно изразената воля Христова, се противи на изпълнението на изисквания на властта, които противоречат на тази съвест, тогава християнинът е длъжен повече да се покорява на гласа на съвестта, отколкото на заповедите на властта.
С други думи, апостолът тук установява известно право на преценка относно действията на властта. Той сам е дал пример за подобно отношение към властимащите (виж, например, Деян. 16:36–37; Деян. 22:25).
Но трябва отново да се подчертае, че правото да не се изпълняват заповедите на властта, апостолът предоставя единствено и изключително в делата на вярата, когато държавната власт започне с деспотични средства да изкоренява истинската вяра. В такъв случай християнинът е длъжен да стои твърдо за вярата си, без да отстъпва нито крачка. Но дори и тогава неговият протест не може да обхваща всички области на живота.