И тъй, в името на милосърдието Божие ви моля, братя, да представите телата си в жертва жива, света и благоугодна Богу, и това ще бъде вашето духовно богослужение,
И тъй, в името на милосърдието Божие ви моля, братя, да представите телата си в жертва жива, света и благоугодна Богу, и това ще бъде вашето духовно богослужение,
Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 3 – стих 17
Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори; защото Божият храм е свет; а тоя храм сте вие.
Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 6 – стих 19
Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си?
Послание на св. ап. Павла до Филипини – глава 1 – стих 20
според както очаквам с нетърпение и се надявам, че в нищо не ще се посрамя, но при всяко дръзновение, както винаги, и сега ще се възвеличи Христос в тялото ми - било чрез живот, било чрез смърт.
Проф. А. П. Лопухин
Завършвайки дидактическата част на своето послание, апостолът преминава сега към увещанията. Той призовава християните, в светлината на Божията милост към тях, да предадат телата си в служба на Бога и, като изоставя предишния живот, да започнат нов, по-добър.
„в името на Божието милосърдие“ (διὰ τῶν οἰκτιρμῶν τοῦ Θεοῦ, букв. “чрез Божиите милости”). По-рано апостолът е подтиквал своите читатели към усъвършенстване в християнския живот или поради личния интерес на човека (Рим. 6:19 и сл.), или въз основа на задълженията, които приемат при кръщението си (Рим. 6:1 и сл.). Сега той посочва ново основание — множеството прояви на Божието милосърдие (οἰκτιρμοί, в множествено число по гръцкия текст), чрез които Бог устройва нашето спасение.
„телата си“. Под „тяло“ тук трябва да се разбира изобщо чувствената страна на човешкото същество, която, под влияние на греха, се превръща в това, което апостолът по-рано е нарекъл „плът“ (Рим. 7).
„в жертва жива.“ Посвещаването на човека на Бога може също да бъде наречено умиране — подобно на умирането на жертвите в Стария Завет, но тук човек умира за греха и едновременно с това влиза в истинския живот (Рим. 6:11, 13). За да покаже превъзходството на тази новозаветна жертва над старозаветните, апостолът я нарича свята (в нравствен смисъл) и благоприятна на Бога — такава, каквато старозаветните жертви невинаги са били (Ис. 1:11).
„вашето духовно богослужение“ (τὴν λογικὴν λατρείαν ὑμῶν). По-точно: „вашето разумно богослужение“ Тези думи се отнасят към цялото изречение, започващо с глагола „да представите“. „Разумно“ е наречено служението на християнина в противоположност на старозаветното, което съответства на „детската възраст“ на човечеството и представлява само предобраз на онова истинско богослужение, което е угодно на Бога.
То е същото, което апостол Петър нарича „духовно служение“ (1 Петр. 2:5).