Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 11 – стих 9

Давид говори пророчески – трапезата, вместо да ги съедини с Бога, стана причина за тяхното отделяне. Това е защото търсеха външно изпълнение на закона, но сърцето им бе далеч от Даващия закона. (Тълкувание на псалмите)

Трапезата – това е и буквалната жертвена трапеза на Стария Завет. Но вместо да ги води към смирение и благодарност, тя ги доведе до завист и убийство на Месията. Така, чрез злоупотреба с доброто, те сами се уловиха в мрежата на своето нечестие.

Enarrationes in Psalmos 68

Когато апостолът казва „трапезата им“, разбира всичко онова, с което се гордееха: законът, жертвите, пророчествата, духовните дарове. Понеже ги използваха не с благодарност и смирение, а с гордост и формализъм, те станаха за тях не благословение, а примка. Това показва, че дори добрите неща, когато са без смирение, могат да доведат до падение.

Под „трапеза“ може да се разбира Мойсеевият закон, който бил предмет на гордост за еврейския народ. Този закон, който те не разбрали правилно и в който не пожелали да видят пътеводител към Христос, ще им отмъсти за това духовно заслепение.
Той ще се превърне за тях в примка, клопка и препънка — в нещо, което ги улавя, плаши и осъжда.