Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи,
Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи,
Псалтир – глава 25 – стих 4
с люде лъжливи не седях и с коварни няма да отида;
Книга на пророк Иеремия – глава 15 – стих 17
Не съм седял в събрание на шегобийци и не се веселих; под тежката върху мене Твоя ръка седях самин, защото Ти ме бе изпълнил с негодувание.
Книга Притчи Соломонови – глава 10 – стих 30
Праведникът не ще се поколебае вовеки, а нечестивците не ще живеят дълго на земята.
Ориген (ок. 185 – 254)
Тъй като мнозина от повярвалите в Христос измежду езичниците смятат, че тази книга принадлежи на Давид, и я озаглавяват „Псалми на Давид“, необходимо е да изложим онова, което е достигнало до нас за нея.
Евреите са озаглавили книгата сефер техилим („Книга на хваленията“), а в Деяния на апостолите тя е наречена „Книга на Псалмите“, както гласи самият текст: „както е писано в книгата на Псалмите“. Тук, в заглавието на книгата, не е поставено ничие лично име.
Причината за това е, че в нея не са записани слова само на един човек, а са събрани произведения на мнозина. Според преданието Ездра след плена събрал в едно псалми на различни автори, както и слова, които не непременно представляват псалми.
Така в надписанията на едни псалми стои името на Давид, на други – на Соломон, а на трети – на Асаф. Има също псалми на Идитун, други – на синовете Корееви, както и на Моисей.
Следователно, щом словата на толкова различни автори са събрани на едно място, онзи, който познава това, не би могъл да нарече цялата книга произведение единствено на Давид. (Catholica in Psalmos)