Божественото милосърдие е неизречимо: като че изправяйки се пред лъжливата стеснителност и греховната вкаменелост на човека, Бог Сам предпазливо назовава вината му. На човека остава само, подобно на блудния син от евангелската притча, да извика от дълбините на съкрушеното си сърце: „Съгреших против небето и пред Тебе и не съм вече достоен да се нарека Твой син“ (Лук. 15:21).
Но човекът, под въздействието на греха, се оказва неспособен да се издигне от своето падение чрез такова непосредствено покаяние.
Проф. А. П. Лопухин
Божественото милосърдие е неизречимо: като че изправяйки се пред лъжливата стеснителност и греховната вкаменелост на човека, Бог Сам предпазливо назовава вината му. На човека остава само, подобно на блудния син от евангелската притча, да извика от дълбините на съкрушеното си сърце: „Съгреших против небето и пред Тебе и не съм вече достоен да се нарека Твой син“ (Лук. 15:21).
Но човекът, под въздействието на греха, се оказва неспособен да се издигне от своето падение чрез такова непосредствено покаяние.