От Матея свето Евангелие – глава 9 – стих 22

Спасителят я разкрива не от любов към славата, а за наша полза, за да покаже нейната вяра и за да повярва и началникът на синагогата.

„Дерзай“ ѝ казва Той, защото тя се уплаши като че ли е отнела дар; а „дъщеря“ я нарича като вярна. С това показва и че, ако тя не беше имала вяра, нямаше да получи и благодат, макар дрехите Му да бяха свети. Преданието разказва, че тази жена издигнала статуя на Спасителя, при нозете на която израствала трева, помагаща на жени, страдащи от кръвотечение. По времето на нечестивия Юлиан тя била разрушена.

Дъщерята на началника на синагогата символизира юдейския народ, а [кръвотечивата] жена – Църквата от езичниците. Господ Христос, роден от юдеите по плът, се яви в плът пред самите юдеи; при езичниците Той изпращаше [апостолите], но Сам не ходеше. Неговият телесен и видим живот протичаше сред юдеите. Затова апостол Павел казва: „Иисус Христос стана служител на обрязването заради Божията истинност, за да утвърди обещанията, дадени на отците, а пък езичниците да прославят Бога за милосърдието Му” (Рим. 15:8-9). Затова Христос беше изпратен при юдеите. И Той вървеше, за да възкреси дъщерята на началника на синагогата.

Но изведнъж се появява жената и бива изцелена: тя е изцелена преди всичко заради своята вяра, а Спасителят сякаш остава в неведение. Защото как иначе да разбираме Неговите думи: „Кой се докосна до Мен?“ (Марк 5:30-31). Неведението на Бога е знак за тайна. Това има дълбок смисъл, тъй като е невъзможно да бъде в неведение Този, Който не може да бъде в неведение. Какво означава това?

Изцелената Църква от езичниците – телесното ѝ присъствие не се вижда от Христос, Чийто глас говори в псалмите: „Народ, който не познавах, ми служи; само по слух за мене ми се покоряват” (Пс. 17:44-45). Цялата вселена чу и повярва; юдейският народ видя и Го разпъна на кръст, но след това и той се обърна към Него. Така че и юдеите ще повярват, но това ще стане в края на вековете.

Проповеди, 63

В сравнение с историите на Марк и Лука, разказът на Матей е кратък. При Матей се разказва само това, че Спасителят, като се обърнал и видял жената, ѝ казаб, че нейната вяра я е спасила и тя тозчас станала. При Матей не е толкова ясно, колкото при другите синоптици, на какво се дължал страхът на жената. Но и от неговия разказ е видно, че тя се е страхувала от нещо, защото тайно се докосва до Христос,  а и не смеела да разговаря с Него.

„Дъще“ в този случай може да служи като допълнение към думата „дерзай“. Жената трябва да бъде смела, защото тя не е чужда на Христос, а е Негова дъщеря, както парализираният е Негово „чедо“ (Мат. 9:2), както и всички други хора, повярвали в Христос. Това е едно обръщение, изпълнено с любов.