От Матея свето Евангелие – глава 8 – стих 32

Защо Христос позволил на бесовете да влязат в свинете, след като излязат от хората? Отговаряйки на този въпрос, Йоан Златоуст посочва три причини за позволението на Спасителя. Той направил това не понеже бесовете Го убедили, но, първо, за да покаже на освободените от злите духове размера на вредата, която те им нанасяли, второ, за да научат всички, че бесовете не биха се осмелили да влязат в свинете без Негово позволение, и трето, че демоните биха постъпили много по-лошо с хората, в които се намирали, ако по щастлива случайност те не се избавили от тях в резултат на Божия промисъл.

Този отговор не решава въпроса по същество, защото Христос можел да научи хората на всичко това и без да прибягва до унищожаването на цялото стадо. Но то е единственото, което може да се даде, без да се навлиза в някакви твърде детайлни разсъждения. Теофилакт Охридски отбелязва, че Христос искал да покаже какво огорчение (πικρίαν) нанасят бесовете на хората и че ако имат власт и никой не им пречи, тогава те се отнасят към хората по-зле от свинете. Христос пази бесноватите, за да не ги убият демоните.

Трябва да отбележим, че някои екзегети се опитват да намерят изход от затруднението, като твърдят, че гръцката дума ἐπέτρεψεν, срещаща се при Марк и Лука, не означава „позволил“, а само „не попречил“. Това е значението (concedo, sino) на глагола и по този начин в настоящия случай Христос не е дал никаква положителна заповед. Матей използва думата ὑπάγετε, която, очевидно, също не изразява положителна заповед.

Когато размишляваме за това събитие, не бива да изпускаме от поглед факта, че в името на постигането на някаква нравствена истина и в Св. Писание, и в самия живот, често биват принасяни в жертва не само растения и животни, но и хора. Многократното изтребление на хора в Стария Завет не би имало смисъл, ако всеки път след това не се появявала някоя нова идея или нравствена истина, показваща, от една страна, отклонението от правилния ред, а от друга, очертаваща го. Затова вероятно животът и смъртта не означават толкова много в очите на Бога, колкото за хората. Този, Който е създал живота, може и да го възстанови и затова използва смъртта за вразумление на хората. В този случай въпросът може да бъде какви нравствени уроци могат да се изведат от този факт, а не защо той е приел тази или друга форма. В нашия случай първият урок е, че Бог обича хората повече от животните, а за демоните – и едните, и другите имат еднаква стойност. Те влизат в еднакво удоволствие както в хората, така и в животните, стига само да останат там. Вторият урок е за силата Божия, която има власт над бесовете.