От Матея свето Евангелие – глава 4 – стих 18

Думата „вървеше“ (περιπατῶν) указва на нееднократно посещаване на Галилейското езеро, макар тук и да няма същия смисъл, който ѝ се придава в гръцката класическа проза – за обозначаване на учителското общуване на философите (перипатетици) с учениците им и протичащото по това време тяхно обучение и спорове. Галилейското езеро се нарича море (θάλασσα) вместо „езеро“ (λίμνη). То има овална форма. Неговата дължина от север на юг е около 18 версти, ширината – около дванадесет. На западната му страна, където се намирал Капернаум, от самия бряг започват заоблени хълмове с дълги склонове. Най-високият от тях е Гатин. Само на едно място варовита скала се издава във формата на нос в езерото. Тук преминава пътека, която съществувала дълго преди Христос и която тогава, както и сега, е единственият път на север, така че на това място всеки чувства, че се докосва до почвата, по която много пъти са вървели Спасителят и неговите ученици. От Евангелието на Йоан узнаваме, че Симон и Андрей са били призвани от Христос по-рано, скоро след изкушението, като Симон (на евр. Симеон) е бил преименуван в Петър. Тук отбелязваме факта, че Матей вече знае, че Симон се наричал Петър (ср. Йоан 1:42).

Въпросът дали избраните от Христос ученици са Го придружавали, когато Той е отишъл на празника Пасха, и дали са били непрекъснато с Него след призоваването си, е един от най-трудните въпроси, защото при прочита на Евангелията от Матей и Марк (Марк 1:16) се създава впечатлението, че Иисус Христос за първи път „видял Симон и Андрей» (така е при Марк – без прибавката на името Петър) и ги призовал при Себе си. По-нататък не става ясно защо Матей и Марк не споменават за другите ученици, призовани от Спасителя – Йоан, Филип и Натанаил. Счита се просто, че разказът на евангелист Йоан прекрасно допълва разказите на синоптиците и с помощта на Йоан ние можем добре да разберем техните разкази. Апостолите може и да са отишли в Йерусалим на празника Пасха, но не заедно с Христос. След призоваването те са се занимавали с предишните си дела, с риболов, както станало и след Възкресението.

„Понеже бяха рибари“. При Йоан думата „рибари“ (ἀλιεῖς) не се среща, но има глагол „ловя риба“ (ἀλιεύειν), който се отнася към апостолите (Йоан 21:3).

Колко имущество са оставили рибарите по словото на Господа? Може би някой в тайните си помишления ще каже: „И този, и другият са били рибари, които нямали почти нищо. Какво или колко са оставили те по словото Господне?” Но в това дело, възлюбени братя, ние трябва да мислим повече за вътрешното разположение, отколкото за това, кой колко има. Много оставя този, който не задържа нищо; много оставя този, който – колкото и малко да има – оставя всичко. Известно е, че ние с любов владеем това, което имаме, и силно желаем това, което нямаме. Следователно Петър и Андрей много оставили, когато единият и другият оставили самото желание да имат. Много е оставил онзи, който заедно с притежаваната вещ се откаже даже от желанията. И така, от тези последователи било оставено толкова, колкото те биха могли да желаят, без да Го следват.

Затова никой, като гледа другите, които са оставили много, не бива да си казва: искам да подражавам на тези, които презират този свят, но ням какво да оставя. Вие много оставяте, братя, ако се откажете от земните желания. Защото нашето външно, колкото и малко да е то, е достатъчно за Господа, защото Той оценява сърцето, а не веществото. Не мери колко е в Неговата жертва, а с какво разположение тя се принася. Защото, ако претеглим веществото, ето че нашите свети търговци са купили с изоставени мрежи и лодки вечния ангелски живот.

Четиридесет беседи върху Евангелието