Киренея или Киренайка се намира в Египет. Там е имало много евреи и в Новия Завет се откриват достатъчно сведения за тях. Те са присъствали на празника Петдесетница в Йерусалим (Деян. 2:10) и са имали своя синагога там (Деян. 6:9, 11:20, 13:1). Ако съдим по името – Симон, споменатият тук киринеец е бил евреин. Но синовете му (Александър и Руф – Марк 15:21) се наричали единият с гръцко, а другият с латинско име. Предполага се, че Симон произхождал от роби...
Киренея или Киренайка се намира в Египет. Там е имало много евреи и в Новия Завет се откриват достатъчно сведения за тях. Те са присъствали на празника Петдесетница в Йерусалим (Деян. 2:10) и са имали своя синагога там (Деян. 6:9, 11:20, 13:1). Ако съдим по името – Симон, споменатият тук киринеец е бил евреин. Но синовете му (Александър и Руф – Марк 15:21) се наричали единият с гръцко, а другият с латинско име. Предполага се, че Симон произхождал от роби и е бил един от последователите на Христос, християнин. Неговата самоличност е неясна.
Говорейки за поемането на Кръста от Симон, Бенгел отбелязва, че nec judaeus, nec romanus ullus erat qui vellet tollere crucis onus (нито евреин, нито римлянин би искал да понесе тежестта на Кръста). Ако Симон е бил последовател на Христос, въпросът се обяснява лесно. Симон е идвал “от полето” (Марк и Лука). Това се смята за решаващо доказателство, че по това време е бил “делничен ден”, защото в празнични дни не се е работело. Но, както беше отбелязано по-горе, от изразите на Марк и Лука във всеки случай не може да се направи категоричен извод, че Симон е идвал от работа на полето. Изразите могат просто да означават, че той само е вървял в посока от полето (ἀπ´ ἀγροῦ). Вероятно е проявил съчувствен интерес към страдащия Христос и, забелязвайки това, войниците го хванали и му предложили (но едва ли са го принудили) да помогне на Христос да носи Кръста Си и по този начин да ускори самото придвижване. Симон с готовност се съгласил и носел Кръста заедно със Самия Спасител.
Този Кръст бил направен от самите войници от дървени трупи, може би грубо сковани, така че ъгълът му да може да се постави на рамото, и тъй като бил по – висок от ръста на осъдения, за да бъде разпънат на него, долният му край се влачел по земята по време на процесията. За ἀγγαρεύω вж. коментарите към Матей 5:41.
При Лука (Лука 23:27 – 32) има добавена реч на Христос към йерусалимските жени, която не се среща при другите евангелисти.
Проф. А. П. Лопухин
Киренея или Киренайка се намира в Египет. Там е имало много евреи и в Новия Завет се откриват достатъчно сведения за тях. Те са присъствали на празника Петдесетница в Йерусалим (Деян. 2:10) и са имали своя синагога там (Деян. 6:9, 11:20, 13:1). Ако съдим по името – Симон, споменатият тук киринеец е бил евреин. Но синовете му (Александър и Руф – Марк 15:21) се наричали единият с гръцко, а другият с латинско име. Предполага се, че Симон произхождал от роби и е бил един от последователите на Христос, християнин. Неговата самоличност е неясна.
Говорейки за поемането на Кръста от Симон, Бенгел отбелязва, че nec judaeus, nec romanus ullus erat qui vellet tollere crucis onus (нито евреин, нито римлянин би искал да понесе тежестта на Кръста). Ако Симон е бил последовател на Христос, въпросът се обяснява лесно. Симон е идвал “от полето” (Марк и Лука). Това се смята за решаващо доказателство, че по това време е бил “делничен ден”, защото в празнични дни не се е работело. Но, както беше отбелязано по-горе, от изразите на Марк и Лука във всеки случай не може да се направи категоричен извод, че Симон е идвал от работа на полето. Изразите могат просто да означават, че той само е вървял в посока от полето (ἀπ´ ἀγροῦ). Вероятно е проявил съчувствен интерес към страдащия Христос и, забелязвайки това, войниците го хванали и му предложили (но едва ли са го принудили) да помогне на Христос да носи Кръста Си и по този начин да ускори самото придвижване. Симон с готовност се съгласил и носел Кръста заедно със Самия Спасител.
Този Кръст бил направен от самите войници от дървени трупи, може би грубо сковани, така че ъгълът му да може да се постави на рамото, и тъй като бил по – висок от ръста на осъдения, за да бъде разпънат на него, долният му край се влачел по земята по време на процесията. За ἀγγαρεύω вж. коментарите към Матей 5:41.
При Лука (Лука 23:27 – 32) има добавена реч на Христос към йерусалимските жени, която не се среща при другите евангелисти.
(Срв. Марк 15:21; Лука 23:26.)