А Иисус се изправи пред управителя; и управителят Го попита и рече: Ти ли си Иудейският Цар? А Иисус му отговори: ти казваш.
А Иисус се изправи пред управителя; и управителят Го попита и рече: Ти ли си Иудейският Цар? А Иисус му отговори: ти казваш.
От Марка свето Евангелие – глава 15 – стих 2
Пилат Го попита: Ти ли си Иудейският Цар? А Той отговори и му рече: ти казваш.
От Лука свето Евангелие – глава 23 – стих 3
А Пилат Го попита и каза: Ти ли си Царят на иудеите? А Той отговори и му рече: ти казваш.
От Йоана свето Евангелие – глава 18 – стих 37
А Пилат Му рече: и тъй, цар ли си Ти? Иисус отговори: ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми.
Първо послание на св. ап. Павла до Тимотея – глава 6 – стих 13
Наръчвам ти пред Бога, Който всичко животвори, и пред Христа Иисуса, Който засвидетелствува доброто изповедание пред Понтия Пилата,
Проф. А. П. Лопухин
Синоптиците пропускат разказа на Йоан (Йоан 18:28 – 32). При Лука (Лука 23:2) разпитът пред Пилат започва с обвинение, отправено от ” множеството”, че Спасителят развращава народа и забранява да се дават данъци на кесаря. По-нататъшното обвинение, че Той се нарича “Христос Цар”, дава най – близкия повод на Пилат да попита Христос дали Той е юдейският цар. В Йоан (Йоан 18:33 – 37) всичко това е изложено много по-подробно, отколкото в синоптиците. Според римското право nocens nisi accusatus fuerit, condemnari non potest (Невинен, ако не бъде обвинен, не може да бъде осъден).
Въпросът на Пилат се основава на това, че Христос е обвиняван в присвояване на месианско достойнство. Ако Месията стоял сега пред Пилат вързан и в унижение, това не пречело на Пилат да Му зададе въпроса: “Ти ли си юдейският цар?”. Презумпцията на обвинителите тук е, че обвиняемият някога наистина се е обявил за юдейски цар, но опитите Му да получи царството са били неуспешни. Вместо на царския престол, Той е бил заловен, вързан и изправен пред съда. Но дори и при това положение Той все още може да се придържа към предишното си мнение за собственото си високо достойнство. Ако бъдел освободен, Той вероятно отново щял да се обяви за цар. Христос отговаря на Пилат почти така, както преди това е отговорил на Каиафа: “Ти казваш” (Мат. 26:64). Но там е в минало време е “ти каза” (σὺ εἶπας), а тук – сегашното (σὺ λέγεις).
Там – в отговор на заклеване, тук на прост въпрос. Там в отговор на въпрос за достойнството на Божия Син, тук – за царското достойнство. Но ако въпросът, предложен от Пилат, е естествен и разбираем, то отговорът на Христос е най-малкото необичаен. Кой, когато е вързан и изправен пред съда, би казал, че е цар? Сега ни е ясно, че царското достойнство на Христос се състои в Неговото унижение и че Той говори точно и правилно, без да преувеличава. Но тогава това не е било ясно нито на Пилат, нито на хората около него.
Отговорът на Христос не бил двусмислен, а директно потвърждавал царското Му достойнство. Той не съдържал смисъла: ἐγὼ μέν τοῦτο οὐ λέγω, σὺ δὲ λέγεις (Не Аз казвам това, а Вие). Срв. Йоан 18:37, където също е употребено σὺ λέγεις. Към съобщението на синоптиците Йоан (Йоан 18:34 – 38) добавя разказ за това как на Пилат е било изяснено в какъв смисъл Спасителят се нарича Цар. Той не е земен Цар, а небесен. Той не е дошъл за външна временна власт над хората, а за да свидетелства за истината. Пилат разбрал, че това е просто някакъв заблуден човек. И то не само от тези думи. Въз основа на някои данни може да се предположи, че Пилат е познавал от по-рано личността и дейността на Спасителя (Мат. 27:18; Марк 15:10). Не е възможно той да не е знаел нищо, например, за влизането на Христос в Йерусалим. Във всичко това Пилат не е видял никакви признаци за желанието на Христос да придобие царско достойнство за Себе Си. Затова Пилат завършва разпита си с пълно оправдание на Спасителя: “Не намирам никаква вина в този човек” (Лука 23:4; Йоан 18:38).