А Иуда, който Го предаде, отговори и рече: да не съм аз, Рави? Иисус му отговори: ти каза.
А Иуда, който Го предаде, отговори и рече: да не съм аз, Рави? Иисус му отговори: ти каза.
Този разговор е описан само в Матей. Съдейки по разказа на Лука, учениците, след като Спасителят казал: “(Лука 22:21-22), “започнаха да се питат един друг кой ще бъде този, който ще направи това” (Лука 22:23). Оттук виждаме, че дискусията за предателството не е била толкова кратка, колкото е предадена в Матей и Марк. Учениците не само са питали Спасителя за предателя, но и са водили разговори помежду си за това. Те се стараели да издирят, да разберат, да изяснят това невероятно нещо. Затова е възможно да се предположи, че е имало общ, вероятно доста шумен разговор. Йоан привежда тук (Йоан 13:22-29) няколко ярки подробности в допълнение към това, което казват другите евангелисти. Учениците се споглеждали един друг, озадачени за кого говори Иисус Христос. Симон Петър направил знак на Йоан да попита Иисус Христос за предателя. Спасителят, след като потапя един залък, го дал на Юда с думи, непонятни за учениците: “каквото правиш, прави го бързо” и т.н. Вероятно именно по време на тези въпроси и обсъждания, не когато имало тишина, а сред шума и разговорите, попитал дали не е той предателят (ст. 25).
По форма въпросът на Юда се различавал от този на останалите ученици само по това, че вместо “Господи” Юда казал “Рави”. “Не съм ли аз, Рави?” Съмнително е дали това е било по-бездушно и студено изказване от това на останалите ученици. Отговорът на Христос е бил отправен единствено към Юда и е бил чут единствено от него. Другите ученици не са чули отговора на Спасителя сред общата глъчка и шум, с изключение на неколцина. Юда скоро се отдалечил, когато след думите σὺ εἶπας, му било дадено “къшей”.
Ако отговорът на Христос бил чут от всички ученици, разказът от Йоан 13:27-30 и особено от Йоан 13:28 щял да бъде напълно неразбираем за нас. Изразът “ти каза” е потвърждение на думите на Юда. Но обяснението му не е толкова просто, колкото изглежда на пръв поглед. В старозаветната Библия откриваме само аналогични, но не буквални изрази (Изход 10:29; 3 Цар. 20:40). При евреите и гърците подобни отговори не са били в употреба. Съществуването на формулата σὺ εἶπας в равинската литература е съмнително. Но някои твърдят, че тя е била разпространена сред евреите по онова време. Смисълът на Христовите думи е бил следният: “Не е нужно да повтарям това, което ти каза.”
Няма посочени паралелни места.
Св. Йоан Златоуст (ок. 349 – 407)
“Да не съм аз, Рави?”. Каква безчувственост! Пита тогава, когато сам признава това! И евангелистът, като се очудва на дързостта му, споменава за това. Какво отговорил най-кроткият и незлоблив Иисус? “Ти каза”. Макар Той да би могъл да каже: “О, отвратителни и нечисти човече, който толкова време се готвиш да извършиш зло, който се отдалечи и сключи сатанински договор, койте се съгласи да вземеш сребро и който си изобличен от Мен – имаш смелостта още и да питаш? Но Христос не казал нищо подобно. А само: “Ти каза”, и с това ни показа начин и правило на търпение.