От Матея свето Евангелие – глава 26 – стих 23

За да бъдат разбрани по-добре следващите думи на Христос, трябва да се установи точно в какъв ред са седели учениците на вечерята. Самият Спасител, разбира се, заемал първото или най-високото място. Но, за съжаление, това е единственото, което може да се установи в настоящия случай. По отношение на реда, в който са седели останалите ученици, не може да се каже нищо определено. Най-вероятното разположение, като се вземат предвид всички речи и действия по време на вечерята, изглежда следното.

Фактът, че Йоан е бил до Иисус Христос, е очевиден от Йоан 13:23. За Петър е било най-удобно да му направи знак (Йоан 13:24), ако е бил срещу Йоан. От друга страна, някои от думите на Спасителя очевидно са били казани на Юда шепнешком, така че упрекът на Христос към него не е могъл да бъде чут от останалите ученици. Това е най-добре обяснимо, ако Юда е седял на вечерята до Христос. Това предположение се обосновава и от факта, че Юда се стараел да заеме място възможно най-близо до Него не заради по-високо място в новото царство, което вече не ценял, а за да симулира по-добре предаността си към Христос и така да прикрие намеренията си. Що се отнася до последователността, в която са седели другите ученици, от евангелските изрази не може да се заключи нищо.

Отговорът на Христос в стих 23 изглежда не е имал този смисъл: Виждате ли, който (сега или току-що) сложи ръката си в чинията заедно с Мен, този ще Ме предаде. По-вероятно е да предположим, че отговорът е имал по-общо значение. Без да уточнява самоличността на Юда, Спасителят е дал утвърдителен отговор на въпросите на учениците, като е казал, че “един от дванадесетте” (Марк 14:20) ще Ме предаде, след което е обяснил тези Свои думи по-подробно: Това е онзи, който сега е с Мен (и с вас) и слага ръката си в блюдото с Мен. Това било направено от всички ученици и затова отговорът изглежда несигурен. Особеният му смисъл и значение можел да бъде разбран единствено от Юда.

Ето защо ὁ ἐμβαπτόμενος (Марк), т.е. “топящият”, се смята за равнозначно на ὁ ἐσθίων μετ´ ἐμοῦ – този, който яде с Мен на вечерята. Матей замества аориста – ὁ ἐμβαπτόμενος (“топящият”; сегашното време показва продължителността и повторяемостта на действието) с аориста – ἐμββάψας – “топна”, без точно посочване на времето – израз, също толкова неопределен, колкото и ὁ ἐμβαπτόμενος при Марк и Йоан (Йоан 13:18). Че наистина е неопределен, личи от следващия стих, където човекът, който предава Христос, не е наречен по име, а ἄνθρωπος ἐκεῖνος – този човек. Причините за тази неопределеност са ясни. Упреквайки Юда и казвайки онова, което е било съвсем ясно за него, Христос не е искал да го разкрие ясно пред учениците, защото то вероятно би станало причина за общото им възмущение и гняв срещу Юда. Мнението, че Юда, желаейки да симулира преданост към Христос, се е стремял колкото се може по-често да топи в чинията заедно с Него, не се основава на нищо. Под блюдо се разбира обикновена чиния или купа; τρυβλίον δέ ἐστιν εἶδος πίνακος (Евтимий Зигабен).