От Матея свето Евангелие – глава 23 – стих 37

Понеже бъдещето е открито за Господа, Той предвидял и паденето на града Йерусалим, и раната, която римляните ще нанесат на неговия народ. Затова в думите Му прозвучава горчивина: „Йерусалиме, Йерусалиме!“ Той мислел за кръвта, пролята от Неговите светци, и за тази, която скоро отново щяла да се пролее. Но Той не толкова скърбял за страданията на Своите светци, понеже знаел каква слава им е приготвил след смъртта. Не – Той тъгувал за онези, на които предстоят страдания в този живот, а още по-големи – в бъдещия.

(Срв. Лука 13:34 – в друга връзка.)

Цялата реч на Христос се характеризира с пророческия си характер и има връзка с по-нататъшната Му пророческа реч за съдбата на света и Йерусалим. Той не казва: Йерусалиме, Йерусалиме, който изби пророците и ги уби с камъни и т.н., а “който избиваш пророците и с камъни убиваш” (ἡ ἀποκτείνουσα καὶ λιθοβολοῦσα). Тези думи не могат да събудят у никого съмнение, че това е бил действително, и те са повторени няколко пъти след това от автора на “Деянията на апостолите” и от апостол Павел, също без да предизвикат съмнение у никого, въпреки че в миналото не могат да бъдат открити случаи на такива действителни побоища.