И тъй, който се закълне в жертвеника, кълне се в него и във всичко, що е върху него;
И тъй, който се закълне в жертвеника, кълне се в него и във всичко, що е върху него;
Спасителят “казва това не като разрешение за клетва. Защото в пета глава Той напълно (παντελῶς) забранява клетвата; Той казва това, защото юдеите се кълнат в тези неща” (Евтимий Зигавин).
Няма посочени паралелни места.
Ориген (ок. 185 – 254)
Едно от фарисейските предания било свързано с клетвите:
някои се кълнели в храма, а други в златото на храма (Мат. 23:16); някои – в жертвеника, а други – в дара върху жертвеника. Те казвали, че виновен e само онзи, който се кълне в златото на храма или в дара, поставен на жертвеника, а който се кълне в самия храм или в самия жертвеник, не носи вина.
Затова Спасителят, опровергавайки тези човешки предания, и искайки да ги отвърне от тях и да ги насочи към Божиите заповеди, ги нарича слепи и безумни (Мат. 23:19).
Онези, които следват такива предания, не разбират, че всичко, което се намира в храма, е осветено не само по себе си, а благодарение на самия храм. Също така, онова, което е положено на жертвеника, се приема като принос към Бога, защото лежи на осветения жертвеник.
Затова, ако храмът е причината златото да се счита за свещено, и жертвеникът е причината дарът да се приеме като свят, колко безумно е да се твърди, че онзи, който се кълне в онова, което освещава, не е виновен, а този, който се кълне в осветеното – е виновен. Нима осветеното е по-голямо от онова, което го освещава?
А понеже юдеите имали обичай да се кълнат и в небето,
Господ добавя и това, изобличавайки онези, които по-лесно се кълнат в небето, отколкото в Бога.
Подобна неразумност проявява и онзи, който се кълне в небето (Мат. 23:22), както и онзи, който се кълне в храма (Мат. 23:21) или жертвеника. Защото който се кълне в небето, всъщност се кълне и в Онзи, Който седи на него,
и не може да избегне опасността, дори ако си мисли, че се е заклел не в Самия Бог, а само в Божия Престол (Мат. 23:22).
С това Господ предупреждава юдеите да не следват фарисейските предания. А между впрочем преди това Той изобщо е забранил да се заклеват (вж. Мат. 5:34).
Коментари върху Евангелието от Матей