От Матея свето Евангелие – глава 2 – стих 23

“Назарет” е малък град на три дни път от Йерусалим. Ако начертаете права линия на картата от долния край на Галилейското езеро на запад до Средиземно море, Назарет е почти в средата на тази линия. Назарет е разположен на склона на планина. Бели къщи с плоски покриви се редят по планината като тераси. Планините обграждат града от всички страни. Жителите се занимават с обработване на земята, скотовъдство, бръснене и стригане, продажба на плодове и билки, поправка на обувки, ковачество, дърводелство и други занаяти. Къщите им са построени по същия начин, както в далечните векове, стените са голи и имат первази от едната страна, подовете са глинени, има пълно безразличие към прозорците, светлината обикновено влиза през отворената врата.

„да се сбъдне казаното чрез пророците“. Ако евангелистът беше казал, че поради заселването си в Назарет Иисус ще бъде наречен назарянин, обяснението на този израз не би представлявало особена трудност: тогава “назарянин” (ναζωραῖος) би означавало просто “назарянин”, “жител на град Назарет”. Тъй като Назарет е бил незначителен град и се е намирал в Галилея, също толкова незначителна и презряна, заселването в Назарет би било един от аспектите на земното принизяване на Христос. Изглежда, че именно така гледа на въпроса евангелистът, който нарича Христос „Назорей“. Обяснението в смисъла на “назир”, според което евангелистът нарича Христос назорей в старозаветния смисъл на думата, тоест човек, който е дал обетите на назорейството, трябва да се смята за несъстоятелно, защото еврейското “назир” няма никаква връзка с думата Назарет и коренните букви на двете думи са различни в еврейския език. Трудността при обяснението на въпросното място се състои в добавката, направена от евангелиста: “за да се сбъдне казаното от пророците” – тоест в това, че Матей приписва думите: „Той ще се нарече Назорей“ на пророците. На кои пророци обаче? Досега не е било възможно да се отговори на този въпрос, тъй като думите, приписани от евангелиста на пророците, не се срещат в нито един от тях. Блажени Йероним казва: “Ако евангелистът беше посочил определен пример от Писанието, той никога нямаше да каже “казаното чрез пророците”, а просто: “казано чрез пророка”. Подобно на името на Назарет (“нацар”) еврейската дума “нецер” (клон, младочка) се среща при пророците Исайя (Ис. 11:1, Ис. 14:19, Ис. 60:21) и Даниил (Дан. 11:7) – при последния означава “потомство” (на руски “клон”, в син. пр. на бълг. ез. “издънка от корена ѝ”) и няма месианско значение. В Исайя 14:19 няма месианско значение, а в Исайя 60:21 месианското значение е съмнително. Така че само едно от тези места, където е използвана думата “незер”, е месианско в собствения смисъл – в Исайя 11:1. Освен това евангелистът не говори за пророк, а за пророци. Затова екзегетите се опитват да свържат думата “нецер” с друга еврейска дума – “цема”, която също означава “клон” и се използва в Исайя и в други пророци (Ис. 4:2; Йер. 23:5, 33:15; Зах. 3:8, 6:12). Следователно, ако в някои пророци бъдещият Избавител е наречен “цема”, което означава “клон”, а в Исайя – “нецер”, което също означава “клон”, то евангелистът, доближавайки думата “нецер” до името Назарет, е имал пълното право да нарече Христос назареец, т.е. Клон, и казва, че Той е бил наречен така не въз основа на едно старозаветно пророчество, а на няколко, т.е. пише: “казаното чрез пророците”.

Кой пророк е казал това, не любопитствай много и не изследвай. Както може да се види от историята на Паралипоменон, много пророчески книги са загинали. Юдеите, като били небрежни и като падали често в нечестие, допуснали едни от тях да се загубят, а други сами изгорили и разкъсали. За едното говори Иеремия, а за другото писателят на четвъртата книга на Царствата, като съобщава, че след дълго време едвам намерили Второзаконието, което било закопано на неизвестно място и изоставено. Ако пък юдеите били така небрежни относно свещените книги, когато нямало още врагове, още повече те били такива след покоряването им от неприятелите.

Между това и апостолите, съответно на предсказанието на пророците, често наричат Христа Назорей. Но не затъмнява ли това, ще кажеш, пророчеството за Витлеем? – Не? Напротив, това именно подбуждало особено към грижливото изследване на това, което било говорено за Него. Така и ап. Натанаил започва своето изследване за Него с думите: „От Назарет може ли да излезе нещо добро?“Действително Назарет бил едно неважно място; пък не само той, но и цялата Галилейска област. Заради това и фарисеите казвали: „Изпитай и виж, че от Галилея пророк не се е явил.”

Защо се нарича Назорей? Нашият Господ и Спасител се нарича назорей както от името на мястото, тоест град Назарет, така и поради тайната на закона. Защото според закона назореи бяха наричани тези, които посвещават своята непорочност на Бога и дават необичаен обет – да не стрижат косата на главата си, за да я принесат в жертва според свещения закон. А тъй като Господ Христос е Създателят на всяка святост и целомъдрие, Който говори чрез пророка: „Бъдете свети, защото Аз съм свят“, Той не без основание е наречен назорей, защото наистина според определеното от закона бил обещаната жертва на Бог Отец – принесъл Своето тяло заради нашето спасение. За тази жертва говори Давид, казвайки за Господа: „как той се е клел Господу, давал оброк на Силния Иаковов“ (Пс. 131:2). Така Господ ясно показва, че Той трябва да бъде наречен назорей по плът.

Ако евангелистът беше използвал точния цитат от Писанията, той никога не би казал “Реченото чрез пророците”, но просто: “Реченото чрез пророка”.  Сега, говорейки в множествено число –  пророци, той по този начин показва, че не използва точните  думи на Писанията, а тяхното значение.

Назорей означава “свят”. И за това, че Господ ще бъде “свят”, говори цялото Писание. Можем да кажем и друго: с тези същите думи в еврейския оригинал при пророк Исайя е написано: И ще покара младочка от Иесеевия пън, и клон ще израсне от неговия корен  (Ис. 11:1).