Ако те съблазнява ръката ти или ногата ти, отсечи ги и хвърли от себе си: по-добре е за тебе да влезеш в живота без ръка или без нога, отколкото с две ръце и с две нозе да бъдеш хвърлен в огън вечний;
Ако те съблазнява ръката ти или ногата ти, отсечи ги и хвърли от себе си: по-добре е за тебе да влезеш в живота без ръка или без нога, отколкото с две ръце и с две нозе да бъдеш хвърлен в огън вечний;
От Марка свето Евангелие – глава 9 – стих 43
И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я: по-добре е за тебе без ръка да влезеш в живота, отколкото да имаш две ръце, и да отидеш в геената, в неугасимия огън,
Проф. А. П. Лопухин
По-рано беше казано, че човекът, който създава съблазни, ще бъде тежко наказан; а сега това му се заявява в по-общия смисъл на „горко“.
При тълкуването на дадения стих може да се направи разлика между първата негова половина и втората, отделена от предходната с наречието πλήν (в руския превод преведено с „но“). Тълкувайки първата половина на стиха, някои твърдят, че „ако е необходимо да дойдат съблазните, то необходимо е и да се греши; а ако е необходимо да се греши, то несправедливо се подхвърлят на наказание съгрешаващите, подчинявайки се на необходимостта“.
Тук следователно е налице necessitas consequentiae. Такова мнение привежда, между другото, Евтимий Зигабен и го опровергава с това, че “съблазните трябва да дойдат по необходимост заради съществуването на демоните, но няма нужда предадените на добродетелта да пораждат съблазни, защото на хората е присъща свободна воля. Когато се появят изкушения, това не зависи от нас, но да не бъдем подвластни на изкушенията – това зависи съвсем от нас”. Или пък Йоан Златоуст, който казва: “От това става ясно, че ако и да е необходимо да дойдат съблазни, т.е. онези хора, които нанасят вреда, то не е необходимо те да ни навредят”.
Буквално: “…добре е за теб да влезеш в живота осакатен или хром (κυλλὸν ἢ χωλόν)…”. Руският превод е по-скоро по смисъл, отколкото буквално. На славянски: „добрейше ти есть внити в живот хрому или бедну“, като думата „добрейше“, както и на руски, е неточно предаване на гръцкото καλόν ἐστιν, а „бедну“ – на гръцкото χωλόν. Беше отбелязано обаче, че тук καλόν трябва да се приема в смисъл на сравнителна степен поради допълнителното ἤ (отколкото). В превода на Седемдесетте тази конструкция се среща често; основанието за нея се намира в еврейската конструкция, където сравнителната степен се използва с по-нататъшното “мин”.
Връзката на стиха с предходния е такава: „искаш ли ти да не бъдеш такъв човек, комуто се възвестява горко? … тогава отсечи ги и хвърли от себе си“ и т.н. Смисълът е, че „чрез съблазните не само, че един човек вреди на друг, но за ученика те възникват и от неговата собствена природа“ (Цан), тоест зависят от неговата свободна воля, и той притежава възможността да съблазни или да не съблазни себе си и другите. Това дава повод за изричането на стиховете 8 и 9, чийто смисъл е същият, какъвто е в Мат. 5:29–30 (вж. коментарите към това място).
Изразът “в живота” на гръцки е с определителен член “познатия живот”, истинския, действителния, а не въображаем, не призрачен; и съответният израз “вечен огън” също е с член, тоест, действителен, а не призрачен огън. Идеята за вечното наказание е характерна за юдейската апокрифна литература от онова време (Сол. 2, 35; Енох 91:9, 27:3 и др.).
По думите на св. Йоан Златоуст Спасителят не говори тук за членовете на тялото, а за нашите приятели и родственици, които са сякаш необходими членове за нас. Това тълкуване се смята за “твърде ограничително”. Нашите постъпки и навици, както и хората, могат да ни бъдат толкова скъпи, колкото ръката или кракът.